Сърцето има своите доводи, които разумът не познава.......затова, да признаеш пред себе си, че в сърцето ти битува мисълта и вниманието към друг човек,е болка или щастие,е въпрос на лично преживяно,почувствано.

Любовник..тази дума,звучи греховно, подло, а дали е така,дали винаги е така?Възможно ли е ,много,много години,един мъж,зрял мъж,да обича истински една жена,дори ако двамата имат семейства....Дори да не са непрекъснато заедно,споделяйки обикновенна "креватна"история,и през това време,в себе си,той да е запазил тази силна обич,и никога да не е преставал да Я обича,тогава..........може би "жененият любовник",наистина е "болка"...но и крадено щастие...
Страст ли е,порив на сърцето,нагон........А ако,твърде често,Тя получава доказателства,че зад думите "Обичам те"наистина стои една обич,макар и незаконна.......

Изборът е жесток,и краен "ГОРЕ УБИЕЦ,ИЛИ ДОЛУ ЖЕРТВА",вярно,с правото,с желанието да запазят семействата си,но и да изживеят с цялата страст,красота,трудност,щастие тази любов....

Понякога,животът е прекалено щедър.... и два пъти дава любовта... без да пита сърцето,или разумът.

Знам, че тези въпроси са именно онези Гордиеви възли, които всеки от нас,в стремежа си да бъда праведен и благопристоен, но търсещ ОЩЕ щастие най-трудно разплита.

Може би ,наистина това което търсиш,не е грях,макар че в библията е казано да не пожелаваме жената/мъжът на ближния. Там още е и вечният въпрос,който Иисус задава на онези,които с камъни замеряли Мария Магдалена,че била блудница"НЕКА ВСЕКИ КОЙТО Е НЕВИНЕН,ПРЪВ ХВЪРЛИ КАМЪК".

Щастлива съм с човека до мен, който е глава на семейството ми.........но в живота ми на много омъжена жена битува и скритата мисъл за един човек...който повече от десетилетие пази любовта си към мен,нищо ,че също има семейство и е щастлив с него. Думите му избрани от един великолепенсти "Раят е където се намираш ти"....ме приземиха с ужасната си увереност,че Никога не трябва да казваме Никога...

Нека всеки който издига като параван морала и семейната етика ,си признае,че поне веднъж в сърцето му е тлеел огънят на т.н. забранена любов,че е желал мислено и с душата си,и друга нежност,ласка,че е копнял за нечие присъствие,но по-силен над догмите и общоприетите норми,е убивал този копнеж в зародиш.

И едва ли от това е ставал по-щастлив,или смислен той и семейният живот. Да,чудесно е да си предан,и всеотдаен,и искам да кажа,че можеш да бъдеш такъв,и да изпиеш до дъно сладко-горчивата чаша на Забранената любов,без да разрушаваш семейството си,ако много държиш точно на това.

Просто да вземеш този дар,да те обича и друг човек,и да си щастлив в откраднатите мигове с него,като запазиш и другата си любов,и даряваш с нея и щастие и семейната половинка.

Просто животът няма втора серия,и ако в мислите и сърцето ти живее и друг човек,не го гони,изживей с цялото щастие ,защото щом си го почувствала,значи то ти е дар, а не изпитание за вярност.

Не е задължително,с т.н."незаконна " половинка,да си давате клетви за вярност и вечност.
Просто използвайте всеки прекрасен миг,който може да ви донесе незабравими спомени,и да запълни празнините в душата ти.

Не говоря за секса,само а за необходимостта да се почувстваш обичан и значим. Защото понякога в тези "любовни истории"има страст и емоции,които се случват извън леглото,и са много преди и след него.

Разказах това,история,с увереността, че написаното тук,със сигурност е преживяно дълбоко,много дълбоко. И много искам,да срещна ответни мнения,от хора,които са изпитали подобна любовна история,и са преминали от "ОСАННА до РАЗПНИ ГО".

Ще се радвам да чуя и други подобни истории,защото нищо човешко,не бива да ни е чуждо........НАЛИ?????????