Виновна ли съм или съм живяла в измислица....

От 138 коментара0/5

Кажете ми според вас имам ли вина за изневярата му или просто съм живяла в измислена приказка толкова време и трябва да го забравя?
Кажете ми според вас имам ли вина за изневярата му или просто съм живяла в измислена приказка толкова време и трябва да го забравя?

Здравейте,
реших и аз да споделя историята си,с надеждата да ми олекне малко и да чуя мнения, различни от гласа в главата ми.

Историята е за връзка от 1 година и малко с мъж по-голям от мен с 10 години. Началото беше трудно, поради факта,че бях много наранена преди и ми беше трудно да се отпусна отново. Но лека по лека и това стана и започнахме връзката си много красиво и естествено.

Чувствата и бяха взаимни и всички го виждаха и ни се радваха. Ходехме на почивки, прекарвахме време заедно доста, но и дума не ставаше да заживеем заедно. Преди няколко месеца започнах да се замислям дали това ще се случи или си губим времето с кафета и вечери,преспивания понякога в него и отново   после вкъщи..

Така разредих преспиванията,з ащото усетих,че много се привързвах към него и много го обичах, а в същото време усещах несигурност. Той нямаше ден,в който да не ме питаше защо не искам да остана,а си тръгвам,на което отговарях,че съм на работа на другия ден и ми е по-удобно да спя вкъщи,защото нямам необходимите вещи.

Ще ме питате защо не подхванах темата да поговоря с него? Ще ви отговоря веднага. Не исках аз да съм инициатора на това,много по-млада съм от него и съм много красиво момиче и искам мъжа да пожелае да отида при него,а не да   се натрапвам. Той живее сам в хубав и голям апартамент и инициативата не трябва да идва от мен. Минавам директно към края на приказката..

Преди няколко дни отивам в тях и преди да си легнем разбрах,че миналата нощ при него е имало друга жена. Ще спестя как разбрах. Тогава седнах и откровено го помолих да ми сподели и да си свалим картите. Той отричаше отначало,но си призна. Било за една нощ...  обвини ме, че аз съм била много студена и резервирана и имал респект към мен. Та аз се страхувах точно от това-да не ме наранят и бях предпазлива и той го направи !!!

Не ме заболя толкова от изневярата,колкото от това,че той не чувстваше вина,сякаш това не е причина да се разделим. Смело мога да кажа,че правех много неща за него и той беше щастлив с мен,казваше ми го и виждах в очите му. Не поглеждах друг мъж освен него,бях му изключително вярна,а мъжко внимание никога не ми е липсвало.

Тогава ми се срути света за 1 минута... Нямах какво да губя и му казах колко много съм се надявала да имаме семейство и дете някой ден,той отговори,че и той искал... Но аз нищо не съм правила! Та какво мога аз да направя? Да се нанеса сама без покана с куфарите? Това ме срази..

Искаше да се видим на другия ден да поговорим,когато се успокоим,но аз не исках и да чуя. Не е звънял още,но знам,че ще го направи,той и след кавги винаги ме е търсил,когато осмисли нещата...

Не знам какво да направя,защото надеждите ми се сринаха в този ден. Много го обичам,в момента   липсата му ме боли и не мога да го скрия- не ям,не излизам,не ми се прави нищо,само плача..но се оказа,че не тъжи,когато не сме заедно,а се забавлява с други...

Кажете ми според вас имам ли вина за изневярата му или просто съм живяла в измислена приказка толкова време и трябва да го забравя?

138 коментарaДобави коментар »

herkules

От herkules07.10.2014, 14:35 ч.

"Хе-хе, издразни ли се? Гледай ти да не изпаднеш в комоцио! Който нож вади... (нали знаеш как продължава!) Ха-ха!" А сега де!! Не се предаваш и това си е. И кой ще ме пребие? Лично ти ли? Недей така, че ще взема да се уплаша!

Виж всички коментари за "Виновна ли съм или съм живяла в измислица....".

Още истории от "Изневяра"

Объркана съм

Объркана съм

Здравейте, ето, че и аз като всички редовни читатели на списанието, най-накрая...

Какво направих?

Какво направих?

Реших и аз да напиша моята история. Омъжена съм от 6 години. Той е много добър...

Обич и ...страх

Обич и ...страх

Добър ден. " Лъжите са три: Малката, Голямата и Статистиката"- това беше началото...