Виновна ли съм или съм живяла в измислица....

От 138 коментара0/5

Кажете ми според вас имам ли вина за изневярата му или просто съм живяла в измислена приказка толкова време и трябва да го забравя?
Кажете ми според вас имам ли вина за изневярата му или просто съм живяла в измислена приказка толкова време и трябва да го забравя?

Здравейте,
реших и аз да споделя историята си,с надеждата да ми олекне малко и да чуя мнения, различни от гласа в главата ми.

Историята е за връзка от 1 година и малко с мъж по-голям от мен с 10 години. Началото беше трудно, поради факта,че бях много наранена преди и ми беше трудно да се отпусна отново. Но лека по лека и това стана и започнахме връзката си много красиво и естествено.

Чувствата и бяха взаимни и всички го виждаха и ни се радваха. Ходехме на почивки, прекарвахме време заедно доста, но и дума не ставаше да заживеем заедно. Преди няколко месеца започнах да се замислям дали това ще се случи или си губим времето с кафета и вечери,преспивания понякога в него и отново   после вкъщи..

Така разредих преспиванията,з ащото усетих,че много се привързвах към него и много го обичах, а в същото време усещах несигурност. Той нямаше ден,в който да не ме питаше защо не искам да остана,а си тръгвам,на което отговарях,че съм на работа на другия ден и ми е по-удобно да спя вкъщи,защото нямам необходимите вещи.

Ще ме питате защо не подхванах темата да поговоря с него? Ще ви отговоря веднага. Не исках аз да съм инициатора на това,много по-млада съм от него и съм много красиво момиче и искам мъжа да пожелае да отида при него,а не да   се натрапвам. Той живее сам в хубав и голям апартамент и инициативата не трябва да идва от мен. Минавам директно към края на приказката..

Преди няколко дни отивам в тях и преди да си легнем разбрах,че миналата нощ при него е имало друга жена. Ще спестя как разбрах. Тогава седнах и откровено го помолих да ми сподели и да си свалим картите. Той отричаше отначало,но си призна. Било за една нощ...  обвини ме, че аз съм била много студена и резервирана и имал респект към мен. Та аз се страхувах точно от това-да не ме наранят и бях предпазлива и той го направи !!!

Не ме заболя толкова от изневярата,колкото от това,че той не чувстваше вина,сякаш това не е причина да се разделим. Смело мога да кажа,че правех много неща за него и той беше щастлив с мен,казваше ми го и виждах в очите му. Не поглеждах друг мъж освен него,бях му изключително вярна,а мъжко внимание никога не ми е липсвало.

Тогава ми се срути света за 1 минута... Нямах какво да губя и му казах колко много съм се надявала да имаме семейство и дете някой ден,той отговори,че и той искал... Но аз нищо не съм правила! Та какво мога аз да направя? Да се нанеса сама без покана с куфарите? Това ме срази..

Искаше да се видим на другия ден да поговорим,когато се успокоим,но аз не исках и да чуя. Не е звънял още,но знам,че ще го направи,той и след кавги винаги ме е търсил,когато осмисли нещата...

Не знам какво да направя,защото надеждите ми се сринаха в този ден. Много го обичам,в момента   липсата му ме боли и не мога да го скрия- не ям,не излизам,не ми се прави нищо,само плача..но се оказа,че не тъжи,когато не сме заедно,а се забавлява с други...

Кажете ми според вас имам ли вина за изневярата му или просто съм живяла в измислена приказка толкова време и трябва да го забравя?

138 коментарaДобави коментар »

herkules

От herkules07.10.2014, 14:35 ч.

"Хе-хе, издразни ли се? Гледай ти да не изпаднеш в комоцио! Който нож вади... (нали знаеш как продължава!) Ха-ха!" А сега де!! Не се предаваш и това си е. И кой ще ме пребие? Лично ти ли? Недей така, че ще взема да се уплаша!

Виж всички коментари за "Виновна ли съм или съм живяла в измислица....".

Още истории от "Изневяра"

Осъзнах, че съм се подиграла с чувствата му

Осъзнах, че съм се подиграла с чувствата му

Здравейте! Пише ви едно момиче, което търси правилният изход от следната ситуация...

Извънбрачната връзка на свекърва ми

Извънбрачната връзка на свекърва ми

Здравейте. Бих искала да ме посъветвате как да постъпя. Моята свекърва има...

“Иска ми се увлечението да приключи, но продължава.”

“Иска ми се увлечението да приключи, но продължава.”

Всичко започна когато за втори път започнах нова работа. Вече имах съпруг и...