Знам че нараняваме половинките си, но чувствата са по-силни!

От 14 коментара0/5

Всичко започна,като на майтап и докато се осъзнаем чувствата забушуваха между нас.
Всичко започна,като на майтап и докато се осъзнаем чувствата забушуваха между нас.

Здравейте,няма с кого да споделя моята история и това ме мъчи и затова реших да я споделя с вас.

Омъжена съм от 14год. Имаме две прекрасни деца. Бракът ни е минал през различни перипетии но сме успявали и успяваме да го съхраним. За тези години никой от двама ни не е изневерявал на другия. Грубо казано но и сексът помежду ни е приятен и нямаме проблеми. Да но има едно голямо но...

Скоро ми се наложи да замина за чужбина за кратко и тогава се появи това голямо но, е не точно тогава а малко след като се върнах. А ето и самата история:

По време на пътуването естествено се запознахме с шофьорите, оказа се че единият е управителя на фирмата,с когото намерихме обща тема за разговор - работата и по точно специфична дейност от нея.

До тук добре, от време на време обсъждахме различни проблеми и само толкова. Прибрахме се, разделихме се като познати колеги. След няколко дни той ми се обади във връзка с работата за да му помогна и аз го направих. Така започнахме да се чуваме служебно, видяхме се няколко пъти.

Не знам какво стана но от служебни разговори те се превърнаха в нещо повече.Той не спираше да се обажда,да праща есемеси, а и защо ли и аз се поддадох, доставяше ми удоволствие, и му отговарях. Всичко започна,като на майтап и докато се осъзнаем чувствата забушуваха между нас.

Сега той ми се врича в любов, обича ме, а аз...също. Липсват ми моментите с него, липсва ми когато не го чувам, не го виждам и на него също, а те са малко.

Когато може сутрин идва да ме види макар и само за двайсетина минутки, само така за да се видим, за да си поговорим, за да ме целуне, прегърне.

Ако искате ми вярвайте но секс не е имало, не защото не го искаме, но така се стичат обстоятелствата, в повечето случай аз нямам време и все бързам по задачи или той... и така. А той  също има семейство,отскоро е женен и има едно чудесно малко дете.

Да опитвах се да го разубедя относно чувствата му към мен,но не успях и оставих нещата да се движат по течението.

Знам че грешим, знам че нараняваме половинките си, но чувствата, които изпитваме един към друг постепенно се засилват. Гадно ми е че мамя съпруга си и той жена си, опитваме се да прикриваме нашата връзка,разума казва спри но сърцето не иска.

Това е моята история,исках да я споделя с някого, да имам приятелка но не мога да споделя това с нея, не че няма да ме разбере, но все пак се въздържам. Това ме измъчва и затова го споделям с вас. Знам че някой от вас ще ме упрекне, а други ще ме разберат.

Е това е моята история, благодаря ви че отделихте време за нея, а който може и има  желание нека да ме упреква или да ми даде съвет!  
 

14 коментарaДобави коментар »

tutinka

От tutinka06.11.2014, 09:08 ч.

Знаете ли, какво ще ви кажа за женените мъже. Колкото и да е силна любовта, в един момент той ще започне да се държи към теб, както към жена си. За мен това са мимолетни изживявания и не трябва да се влагат прекалено много...

Виж всички коментари за "Знам че нараняваме половинките си, но чувствата са по-силни!".

Още истории от "Изневяра"

Няма нищо вечно, всичко е във времето...

Няма нищо вечно, всичко е във времето...

Здравейте, изчетох една трета от всички истории за изневяра и  установих че в...

Да ме беше ударил, нямаше да боли толкова

Да ме беше ударил, нямаше да боли толкова

Здравейте. Много ми се иска да започна ведро писмото си, но какво да се прави -...

Влюбена в женен мъж

Влюбена в женен мъж

Здравейте,Знам че тази история ще провокира най-отрицателни мисли за мен но имах...