Народните танци като начина живот

От 4 коментара0/5

Танците бяха всичко за мен приемах ги като част от моя живот.
Танците бяха всичко за мен приемах ги като част от моя живот.

Здравейте!
Не знам дали историята ми ще трогне някой или въобще ще се прочете но бих искала да я споделя може да е олекне! От 12 години се занимавам с народни танци танцува от 7 годишна.

Танците бяха всичко за мен приемах ги като част от моя живот. Танцувах 7 год в малкото градче в което живеех но реших че искам цял живот да се занимавам с танци затова след 7ми клас отидох да уча в хореографско училище!

Успеха ми беше отличен и ме приеха веднага там се усъвършенствах имах безброй концерти дори и в чужбина общо взето всичко беше наред!От 8м  и до 12клас непрестанно танцувах интересувах се гледах клипове на по-големи ансамбли и като чуех народна музика сърцето ми играеше!Дойде време за завършване 12 клас всеки трябваше да поеме по своя път!

Аз естествено бях решена да кандидатствам хореография в Пловдив!Отидох на подготвителен курс комбинациите, които ни показваха бяха много трудни, но аз не се отказах и за миг!

Дойде време за изпита аз бях много притеснена, но от 5 хора които ми постави комисията обърках само едно все пак както се казва никой не е безгрешен !

Когато на следващия ден отидох да видя   резултатите не бях приета!Тогава плаках цял ден, та аз се занимавам с това от години една единствена грешка допуснах !И всичко свърши за мен от този ден нататък!

Започнах да живея с едно момче и питах в един ансамбъл търсят ли танцьори и дали ще ме вземат, но уви взеха ми номера и щели да и се обадят....

Минаха вече 8 дена и никой не и звъни, а трябва все пак и да се прехранвам не мога да чакам някой си както се казва затова започнах работа ,която няма нищо общо с танците!

И мисля че вече официално приключих с тях!Всичко е подсъзнателно когато не ме приеха в  се пак ти остава някаква травма не знам дали ще го преживея аз продължавам напред, но като се сетя и ми се плаче!

Какви са тези изисквания кой да приемат и кой не аз не съм начинаеща, а играя от години за Бога!Това е от мен ако някой има мнение по въпроса ще се радвам да го напише!

4 коментарaДобави коментар »

Блум

От Блум17.09.2013, 17:34 ч.

Много важно, че веднъж не са те приели. Догодина пак. Ако не тук, на друго място. Ако чувстваш, че това ти е призванието, не бива да се отказваш. Да не мислиш, че на всички им тръгва от веднъж. Някои са се борили с години....

Виж всички коментари за "Народните танци като начина живот".

Още истории от "Кариери"

Той ми е шеф!

Той ми е шеф!

Сега всеки би си помислил, че съм секретарка в някоя ласкава фирма, но не е...

Интригите

Интригите

Здравейте, иска ми се да споделя с вас моите терзания, защото е хубаво да се чуят и...

Как да замина?

Как да замина?

Здравейте приятели! Имам нужда от помощ. Не знам откъде да започна. Приятелят ми...