Много е трудно да избираш между неща от които имаш нужда, искаш, но знаеш че са несъвместими..... И би трябвало да се чувстваш щастлив, че си ги постигнал, намерил и т.н, но осъзнаваш че си се чувствал хиляди пати по свободен и ефирен когато си нямал нищо, освен целта да постигнеш тези ,,неща".
Оказва се, че не можеш да имаш ,,нещо или някои", ако не си готов да го притежаваш. Оказва се, че не е нужно да скачаш на високо, ако когато дупката се появи пред теб не можеш да я прескочиш. Защото от високото падаш директно в нея, или дори си бил прекалено на високо самия ти я издълбаваш...
На 24 години сам и работя към международна фирма, което означава нон стоп пътувания и неприлично висока заплата, който се очаква да се увеличи като завърша и заема поста, на които в момента сам заместничка.
И за първи път в такива истории няма нищо общо с шефа, или някои си мъж, връзки и т.н.
Имам и приятел, който живее постоянно в БГ , но моите непрестанни отсъствия го дразнят- нормално. Така след поредния скандал преди едно от пътуванията...той заяви, че просто не иска да ме вижда, и ми наговори куп ужасни неща..
Естествено, колкото и странно да звучи дори и тогава знаех, че това няма де е край на връзката ни, но избесбях и реших, че ще му го варна двойно или поне ще се позабавлявам без да спазвам границите след, които бих могла да го нараня.
И работното ми пътуване до Париж се оказа перфектна възможност...
Не, нищо общо с колеги, просто един прекрасен французин- коктейли, забавления, много шампанско, малко ягоди...1 прекрасна авантюра и за двамата, който завърши с това че приятеля ми ме чакаше на летището..
. В момента той знае цялата история и е готов да ми прости, ако това не се повтори и се откажа от работата си и пътуванията си.
Дори е готов да приеме ДЕТЕТО, което в момента нося и е на французина. За съжаление до тук не свършват нещата защото, просто поради здравословни проблеми това може да се окаже единственото ми дете, ако не направя аборт, които би означавал, че няма да мога да имам дете. А ако го родя, това би означавало, че с работата и кариерата ми е почти свършено или поне в тази фирма, а това не е шанс за изпускане. От друга страна, детето ми означавало и наистина край на връзката с приятеля ми, който в момента е много сериозна , защото нямам право да го използвам като параван и да му затрисам чуждо дете, а както споменах изискването му да се откажа от тази работа идва от само себе си.
Така че той не получава нищо в замяна, освен моите чувства и едно чуждо дете. А това не е често спрямо него и аз не мога да му го причиня, дори да го обичам, в случай не е достатъчно...
Така че ми се налага да избирам между приятеля си, детето и работата, като всяко от тях елиминира другите две......