Аз съм студентка, на 24 години съм и съм влюбена в професора ми. Той е на 50 години, разведен, с приятелка. Има малък син и дъщеря на моята възраст. Много го уважавам, възхищавам му се, поглъщам с интерес всяка една негова дума.
Чувствам го като повече от учител, може би като духовен наставник. Може би веднага ще кажете, че съм объркала това чувство с любовта, но този човек ме привлича по всички възможни начини. Красива съм, понякога усещам погледа му.
Може и да си въобразявам, но усещам някакво специално отношение. Той се държи перфектно с всичките ми колеги, но просто чувствам като че ли по-голямо благоразположение към мен (а може и само така да ми се иска и затова да си въобразявам). Не бих признала чувствата си пред него, защото не съм се научила да губя, а съм наясно, че евентуална връзка е просто невъзможна.
Забравих да спомена, че е немец (уча в Германия). Ще ми бъде интересно да прочета коментарите ви, какво бихте направили на мое място.
Мислила съм да му призная чувствата си след като завърша, но няма да имам кураж.