Здравейте, няма да ви отегчавам надълго с моята история, затова накратко ще разкажа всичко.
Преди 10 месеца започнах работа в една фирма, добре се разбирам с колегите си, и смело мога да кажа че нямам проблеми с никой от тях. Може би затова не забелязах, че единият колега, както той сам ми призна, е влюбен в мен.
Не може да има нищо между нас, защото той е женен и има дете. Доста пъти ме е канил да излизаме за по едно кафе, отказвала съм му винаги, като това не промени неговото отношение към мен изобщо. Иска ми се да отбележа, че е много добър и свестен човек. Не ме е тормозил с нищо, нито е настоявал.
От около 2 месеца вече не живее със семейството си, доколкото знам има проблеми със жена си и родителите й от доста време и се е изнесъл от апартамента, в който живеят всички. Тогава пак ме покани няколко пъти да се видим..съгласих се, не знам защо. Излизали сме 2-3 пъти за по час, два, но само сме разговаряли.
Аз съм сигурна в неговите чувства, знам че наистина ме обича, но въпреки че е разделен със жена си и са в процес на развод, някак се чувствам виновна..
Той ми каза, че не съм аз причината да се разделят, и че дори и сега да не искам да сме заедно, те няма шанс да се съберат, Объркана съм много..Факта, че е бил женен и че има дете ме преследва постоянно. Знам, че никой няма да приеме връзката ми с него и това ме побърква.
Мисля си, че може би ой трябва да опита да е отново със семейството си, все пак има и дете..от друга страна ме боли..Не знам какво да правя..Дайте ми съвет..ако можете..Пропуснах да кажа че съм на 23 год., а той е на 32..това едва ли има значение..но все пак..