Историята е следната.

Омъжена съм от 9 години, имам син на 8, хубав и свестен съпруг, интересна и добре-платена работа, аз самата също съм хубава, скромно казано. С една дума- нормален, спокоен и подреден живот.

Какво се случи?

Във фирмата, където работя преобладават мъжете. Всички са разбрани, познаваме се отдавна, мъжа ми също ги познава, семейно си ходим редовно на гости. В началото като започнах работа там, някои се опитаха да ме свалят, но като видяха, че не става се отказаха и сега сме си много добри приятели.Такаааа.

Преди 5 месеца, обаче, шефката ми назначи нов колега. На втория ден се засичаме с него в служебното кафе, при което той започва да ми се изповядва, че отдавна мечтаел за жена като мен и сега като ме срещнал разбрал, че аз съм тази, която бил търсел цял живот.

И, забележете, той бил сигурен, че аз също съм усетила нещо да трепва в душата ми-точните му думи- затова сега не ни оставало нищо друго освен да се разведем със законните си половинки(той е женен) и да се съберем. Той знаел, че щяло да ми бъде много трудно да кажа на мъжа си, но той щял да ме подкрепи и да говори с него. И още нещо ми дрънка от този сорт, ама аз от изумление не можах да запомня всичко.

Като се посъвзех малко от изненадата, най-любезно и учтиво му обясних, че греши и че в името на общата работа, която ни предстои просто ще забравя какво ми е казал. И моля ви се той взе, че се разрева! По-точно, насълзиха му се очите, въздъхна дълбоко, стана и излезе.

Направо си потънах в земята от срам, сякаш съм откраднала играчката на някое дете. Както и да е минаха се около 2, 3 дена, и една сутрин пак ме нацелва сама в кафето докато си четях вестника (по принцип непрекъснато сме заедно, но винаги има други хора наоколо, също и в почивките, кафето е пълно). И започва да ми говори, че не ми се сърдел за първия път, че знаел че ми е трудно да говоря за чувствата си към него, но той бил търпелив и знаел как да чака.

Пита ме дали съм говорила с мъжа си за "нашите отношения", защото той! бил говорил с жена си и и поискал развод, тя го била молила да не се развежда, но той не можел повече да живее с нея, защото чувствал, че така ми изневерява.

Тогава вече сериозно се замислих дали този човек е с всичкия си, и започнах търпеливо да му обяснявам, че е допуснал грешка, че аз нито го познавам, нито изпитвам към него нещо, просто той си е въобразил, и аз не знам поради каква причина, не съм му давала никога поводи да си помисли такива неща(пък и кога, като за първи път го видях като дойде в фирмата).

Познайте каква беше реакцията му- пак му се насълзиха очите и ми изтърсва нещо от рода на "Знам, мило мое слънчице, че ти е трудно да си признаеш дори и пред самата себе си, че ме обичаш...."

Аз си излязох, но оттогава взех сериозно да се притеснявам. Чудех се много дали да не кажа на съпруга си, по принцип винаги съм му казвала кой се опитва да ме сваля , даже сме се забавлявали понякога с това, обаче сега бях толкова потресена, че не смеех да споделя с никого.

И така ежедневието си течеше - аз вече не смеех да стъпна в служебното кафе, от страх да не ме свари сама. Имахме два три служебни купона, семейни, той не дойде. И така помислих си, че му е минало, поуспокоих се.

Миналата седмица в петак, мъжа ми се връща от работа и казва, че искал да поговорим - тона му хич не ми хареса, но помислих че има служебни проблеми. Обаче той започва с леден глас да ме пита кога съм щяла да му кажа за развода, от кога датират нашите отношения с въпросния колега, защо съм го лъгала толкова време и.т.

Трябва да е прочел изумлението ми по лицето ми (той ме познава много добре) защото смекчи тона и каза, че иска да знае истината. Аз му я казах.

Той мълча известно време и после ми каза какво е станало- значи жената на колегата(той се беше развел междувременно) ходила да говори с мъжа ми - дали знае какви ги върши жена му (т.е аз).

После мъжа ми се срещнал лично с него и онзи му казал - каквото казваше на мен- че се обичаме и че ще се женим и че мъжа ми трябвало да ми даде свободата да живея с човека, който обичам. И така ще ви спестя обясненията с мъжа ми.

Казах му, че единствената ми грешка е била, че не съм му казала още тогава какво се е случило. Той обаче беше толкова объркан, на какво да вярва - от една страна винаги сме си имали доверие, но от друга- току така не може някой да тръгне да се развежда само поради някакви фантазии.

И така, мъжа ми реши временно да се изнесе от къщи, докато разучи (каза че имало начини)каква всъщност е истината.

Не мога да повярвам че това се случва на мен, ходих на психолог да видя дали нещо аз не съм се смахнала.

И така ПОМОЩ