Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Кариери
Имат ли проблеми работещите жени?
От: Мая, 09.05.2006
Здравейте читателки на списание "Розали".
Реших да споделя с вас и моят проблем. Не търся съвет, защото аз за момента съм в безизходица, но ако в БГ има и други жени в подобно положение нека да споделят, може поне да ни олекне.
Живея в малък град известен с жестоката си безработица. Тук дори и чистачките назначават с много връзки и даване на рушвети.
Работя в търговско дружество като тесен специалист. За тази професия съм учила, имам отлична диплома, преди много харесвах работата си и тя ми носеше удовлетворение, въпреки, че е трудна и отговорна.
От 3-4 години имаме нов пряк началник. Той направи голямо съкращение. Шефът ни съкрати тези служителки, които имаха смелостта да се защитават при нужда и открито да изразяват мнението си .Силата и самочувствието на тези жени идваше от факта, че съпрузите им бяха добре финансово - все лекари, адвокати и с други престижни професии.
Тези които останахме сме съпруги на работници, имаме теглени заеми, имаме малки деца, които не можем да изоставим и да отидем на гурбет в чужбина. С една дума силно сме зависими от работата си. Началникът ни се възползува от уязвимостта ни, за да ни тормози по всякакъв възможен начин, като изключим само сексуалният.
На събранията говори само той, а ние въобще нямаме право да се изказваме. По всяко време ни ругае, псува, нарича ни с най-отвратителни епитет! и, заплашва ни всякак.
Експлоатацията е много голяма, понеже сега сме в намален състав, а работата като размер е същата. Ние много се стараем, застъпваме по-рано, работим без обедна почивка, не обядваме, доброволно оставаме след работа по 1-2 часа без това да ни се заплаща, само и само всичко във фирмата да е изрядно, но той все не е доволен.
Вече ходим на работа със страх. Почти всички сме на хапчета за успокоение и то силни, от тези които се изписват на зелена рецепта. Няма на кого да се оплачем, той е пръв приятел с големите шефове на фирмата и с всички първенци на града.
Винаги ни казва, че има много очи и уши и само да посмее някоя да се оплаче, веднага ще бъде уволнена. Въпреки, че съм учила за тази професия и вече не съм в първа младост съм съгласна да работя каквото и да е друго, само да го няма този стрес, но пак ви казвам, че безработицата е жестока, а децата си имат своите неотложни нужди.
Проблемите си мога да споделя само с вас и с никой друг.
Благодаря, че ме изслушахте!
Реших да споделя с вас и моят проблем. Не търся съвет, защото аз за момента съм в безизходица, но ако в БГ има и други жени в подобно положение нека да споделят, може поне да ни олекне.
Живея в малък град известен с жестоката си безработица. Тук дори и чистачките назначават с много връзки и даване на рушвети.
Работя в търговско дружество като тесен специалист. За тази професия съм учила, имам отлична диплома, преди много харесвах работата си и тя ми носеше удовлетворение, въпреки, че е трудна и отговорна.
От 3-4 години имаме нов пряк началник. Той направи голямо съкращение. Шефът ни съкрати тези служителки, които имаха смелостта да се защитават при нужда и открито да изразяват мнението си .Силата и самочувствието на тези жени идваше от факта, че съпрузите им бяха добре финансово - все лекари, адвокати и с други престижни професии.
Тези които останахме сме съпруги на работници, имаме теглени заеми, имаме малки деца, които не можем да изоставим и да отидем на гурбет в чужбина. С една дума силно сме зависими от работата си. Началникът ни се възползува от уязвимостта ни, за да ни тормози по всякакъв възможен начин, като изключим само сексуалният.
На събранията говори само той, а ние въобще нямаме право да се изказваме. По всяко време ни ругае, псува, нарича ни с най-отвратителни епитет! и, заплашва ни всякак.
Експлоатацията е много голяма, понеже сега сме в намален състав, а работата като размер е същата. Ние много се стараем, застъпваме по-рано, работим без обедна почивка, не обядваме, доброволно оставаме след работа по 1-2 часа без това да ни се заплаща, само и само всичко във фирмата да е изрядно, но той все не е доволен.
Вече ходим на работа със страх. Почти всички сме на хапчета за успокоение и то силни, от тези които се изписват на зелена рецепта. Няма на кого да се оплачем, той е пръв приятел с големите шефове на фирмата и с всички първенци на града.
Винаги ни казва, че има много очи и уши и само да посмее някоя да се оплаче, веднага ще бъде уволнена. Въпреки, че съм учила за тази професия и вече не съм в първа младост съм съгласна да работя каквото и да е друго, само да го няма този стрес, но пак ви казвам, че безработицата е жестока, а децата си имат своите неотложни нужди.
Проблемите си мога да споделя само с вас и с никой друг.
Благодаря, че ме изслушахте!
