Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Кариери
Една некадърна сервитьорка
От: Анелия, 05.07.2006
Всеки ден чета историите и доста често се виждам в някои от разказите - харесвам коментарите, защото е истина, че когато човек гледа отстрани вижда много повече неща.....
Моята история е малко объркана - на 23 години съм. Всичко започна от там, че имах работа през последните 2 години - бях секретарка на един manager - така се получи, че той си заминава и съответно за мен няма повече работа в компанията.
Мога да си избера - да се върна да си завърша образованието - имам 6 месеца до дипломиране, или пък да започна да се самосъжалявам, че не става нищо от мен и да не направя нищо.
Повечето ми приятели и хората на моя възраст са си намерили вече път - всеки има някаква работа и малко или много стабилни приходи - докато аз зависех изцяло на работата ми.
Сега трябва да се мотивирам и да се взема в ръце, а ми е ужасно трудно, защото съм в някаква дупка - нямам желание дори да се опитам като че ли.
Имам приятел (с които сме заедно от повече от 3 години вече), досега работеше като продавач в magazin за електроуреди, но вече се "издигна" - намери си добре платена работа, харесва новия си живот и стандарт...
Разбира се, че се радвам за него, но в същото време гледам и себе си и виждам, че моят собствен живот е в дупка - пробвах да си намеря почасова работа докато доучвам - но засега не се получава - единствено мога да се върна пак към сервитьорството - но след две години работа в офис, не ми се става пак сервитьорка...
Не мога да разчитам на приятеля ми да ме издържа, защото съм така възпитана, че сама се оправям, пък и той като че ли вече е по-развълнуван от новите възможности, които се разкриват пред него, отколкото от нас...
Случвало ли се е някога и на вас да усещате, че сякаш сте потънали някъде, всички около вас са заети с техния живот, а вашият собствен сякаш е спрял - не знаете как да го започнете отначало...
Дори едно малко хубаво нещо би променило това мое черногледство, но в момента съм толкова депресирана, че не мога да намеря нищо хубаво, което да ме зарадва и успокои!
Разчитам на вашите съвети как отново да взема живота си в ръце.
Благодаря ви.
Eдна сервитьорка без работа.




