Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Кариери
Щастието е някъде по пътя към върха
От: Stranger, 08.08.2006
Повечето хора биха отвърнали: щастие.
Аз исках да постигна своето щастие, но май се провалих. Преследвайки целта си, аз забравих за всичко останало. Нека ви дам малко инфо за мен. 30 год., мениджърска позиция в kraft, chicago, пари, повече от колкото ми е необходимо... в професионален план всичко е наред, но не и в личен план.
Разминах се с голямата си любов в България. Просто искам да споделя с вас, да не се превръщате в роби на работата си.
За мен работата е като наркотик-всеки ден ходя на работа минимум по 12 часа. През уикендите около 6-8 часа. та, в това се състои и моят проблем, как да намаля темпото...........
Опитвал съм се да не ходя събота и неделя. Излизам с колата извън града, но на връщане се изкушавам, минавам през офиса, уж да оставя нещо и така поне 2-3 часа.
Може би е странно за вас, но бих се радвал ако споделите мнението си.




