Не го правя нарочно, повярвайте ми! Но наранявайки околните, наранявам до известна степен и себе си. Затова искам да спася и другите и себе си от последствията на разрушителното си поведение на кучка!

На 42 години съм и от доста години работя в една и съща фирма и в един и същ колектив. Повечето ми колеги са мъже. Всъщност в началото бяхме само две жени.

Първоначално вниманието на всички тези мъже насочено към мен ме шашкаше, притесняваше. Не знаех как да реагирам, когато ми правеха комплименти. С времето свикнах с вниманието им, че се съобразяват с мен, че ме уважават, като никога не съм прекрачвала границите на приятелско-служебните отношения. И наистина всички ги приемам за близки - все пак прекарвам с тях повече време отколкото с децата си!

Но какво се оказа напоследък? С разширяването на фирмата, започнаха да назначават все повече нови колеги, част от тях колежки. Не може да си представите с какво подозрение посрещам всяка от тях, как ги оглеждам търсейки недостатъци.

А по природа не съм завистлив човек, приветлива съм, чаровна и готина с околните и това, че проявявам такава завист (и аз не знам за какво) истински ме тормози.

Още по-лошо е, че се държа с всички новопристигнали като кучка.

Пълно пренебрежение, нарочно не ги удостоявам с внимание, при всеки удобен случай демонстрирам пред тях колко съм близка с колегите си, клюкаря ги гадно зад гърба им.

Изобщо истинска кучка!

Защо го правя? Мразя се. И може би в резултат на всички тези отрицателни емоции не само, че не искам, аз вече и не мога да осъществя истински контакт с тях.

Какво да направя? Как да променя отношението си към тях? Посъветвайте ме.