Аз съм обикновено момиче от малък град. От 3 години вече съм в София и с много труд и упоритост успях по някакъв начин да съхраня себе си, и да се приспособя към новите условия: смених няколко пъти работата, защото проблема идва винаги оттам - на едната шефът ми искаше да му ставам любовница и аз го отрязах, на другата ме караха да работя извънредно, а не ми даваха пари и една камара такива подобни.

От 2004 година от средата започнах да работя в банка този, който ви каже ,че да работиш в банка е страхотно лъже и то най-позорно, нито парите, които ти дават са пари и те правят на маймуна.

По принцип винаги съм си мислела, че в една такава институция трябва да има някакъв ред, а там е най-голямата анархия.

Проблемът ми е, че аз съм човек, който обича работата си и искам да я върша както трябва, тогава съм вътрешно удовлетворена и спя спокойно. Изглежда обаче повечето хора не мислят като мен, там всеки гледа да прецака яко другия, да му прехвърли и своята работа, а отговорностите в една банка са много големи-работиш с пари /аз бях на каса/ и само се ядосваш и то много.

Сега се преместих на друга позиция по настояване на приятеля си, но сигурно дълго няма да изкарам, там е същото, никой не го интересува и видят ли, че се интересуваш поне малко те товарят и правят на най-големия идиот.

А когато искаш да отидеш в отпуска примерно 2-или 3 дни не може, защо, защото трябва да отидат шефовете ти, а те просто се разбиват, то не бе екскурзии в Рим, не бе екскурзии в Индия-обикалят целия свят, а за теб никой не мисли.

Аз не съм излизала в отпуска от юни месец 2005 година - едвам издържам.

На всичкото отгоре уча и магистратура задочно. От цялата тази лудост се разболях и сега съм в къщи в болнични, защо?

Защото финансовата институция, в която работя не се интересува от физическото положение на своите служители-това не се отнася само за мен, това е за всички служители в банковата система на тази банка.

Дори и когато бях в клон ми се заявява, че нямало кой да работи и не можело да почиваме. Добре, ние да не сме роботи или машини,че да работим без почивка?

Нали уж имаме по 20 дни платена отпуска? Имайте в предвид, че в една банка хората работят по цял ден с клиенти, отговорностите са огромни и напрежението е постоянно. Ако не го бях работела нямаше да повярвам, но се убедих в това.

В банката работя вече 2 години и 3 месеца и си търся нова работа от около 1 година - трудно е човек да си намери нещо добро, но и това, на което съм подложена в тази институция е нетърпимо вече.

В момента търпя защото ми остава 1 месец и завършвам обучението си- в тази връзка имам ученическа отпуска, която ми е разрешена от институцията, но уви само на хартия и приказки.

Трябва ли да правя глупости, за да имам време да уча или най-вече малко да почина да ходя на лекар и да си вземам болнични?

Това е възможно само в България.

Или другия вариант, който предпочетох аз-заинатих се и казах, че няма да взема болничен и какво стана, след всичките нерви и ядове съм настинала леко и малкия грип ме хвърли на легло, защото организма ми е отслабнал и не може да се пребори -това беше обяснението на лекаря.

Трябва ли да жертваме здравето си за една работа?

Каква е възможността в случая-да си търсим друга работа или да си налягаме парцалите и да стоим на старата?