Виждам толкова болка ежедневно, че мразя даже да си включа телевизора за да не попадна на следващите новини и да чуя ужасиите, които се леят от там!

ПРОБЛЕМИ,ПРОБЛЕМИ,ПРОБЛЕМИ!

Иде ми да крещя и да викам! Нямат край тия нещастия! Призовавам всички, моля ви!!!!Нямам приятели, защото застанах един път в жалкия си живот на страната на правотата и истината и всички до един се оказаха предатели!

Нека бъдем искрени не защото ни отърва, а защото обичаме човека до себе си и виждаме сутринта слънцето и имаме стимули да живеем!

Никога не съм била съдник! Не обичам да съветвам и необичам да напътствам, но днес ще ГОВОРЯ!!!

Моля ви вас дами и вие господа за малко човещина, за оная малка искра, която носите в душите поне един път в живота си бъдете искрени и отстъпете, направете добро или кажете едно"благодаря" на който заслужава вярвам, че животът ще ви стане по-лек!

Аз цял живот отстъпвам и давам правото на другите и какво постигнах?

Лутам се без работа, без пари и не мога да уча, защото влизат по-засуканите, тия които имат "връзки" или тия които знаят как да си изпросят!Защо не се научих и аз?

Бих искала ако имах право на желание да избера света да стане по-добър и по-малко "връзкарси" по-малко хладен и още по-малко брутален, защото поколението около мен с покруса забелязвам как вехне и ме побиват тръпки...колко малки деца, а мислят вече, като зрели хора,колко изхабени психики и как се провалят бързо ДЕЦАТА-ВАШИТЕ ДЕЦА!!!

Колко болни чакат пред лекарският кабинет и колко безочливи и нахални се блъскат напред за да изпреварят, просто да прередят и да си отидат по-бързо!

Една ужасна постъпка ме втрещи в автобуса онзи ден- една стара жена слизаше с бастунката си мълчешком бавно креташе, а шофьора пухтеше и сумтеше,че е толкоз бавна! Автобуса пълен-никой не подава ръка, аз се спускам да помагам, някакви си госпожи се надпреварват да се качват и ме блъскат назад, а бабата се препъва и изостава, пада!Гавра! Народа си се смее...

Кажете ми мили хора за,какво да се смея и за какво да се боря в тая институция, в тая държава дето на никой не му пука кой колко болка има и как си преживява! Боли ме, наистина страдам! Яд ме е на това, че в института изкарах на практика 5, а в очите ми заявиха, че ако не си "платя" няма да уча!

Яд ме е, че се лутам 3 година "немила-недрага" и моля за работа в един мизерен малък град-дупка, където хората обичат да клюкарат и злословят зад гърба ти!

Моля ви, искрено, мили хора нека бъдем по-добри! И ако имаме възможност да помагаме да си подаваме ръка един на друг,когато трябва! Нека не забравяме Бялата лястовичка,която каца един път на рамото на Отчаяния и я "подарим" на когото има нужда!Благодаря ви!

Аз нямам приятели и страдам!Един път имах и сега нямам доверие!Иска ми се някой да ми подари верен приятел и вярвам,че ще мога да споделя с него болката си и той/тя своята с мен! "Нямам нужда,нямам нужда от много приятели,стигат ми двама,трима,ала само такива, които в сърцата си рани от моята болка да имат!"

Пожелавам на всички по-малко повече човечност,искреност и любов!Обичайте се! БЛАГОДАРЯ!