Прочетох, че това е списание за жената, но това изглежда най-сериозното място, на което мога да си споделя проблема.

Аз и моята приятелка ходим от почти 2 години, и сме на по 19 години. В началото на връзката ни нещата се стекоха така, че тя не искаше да избързваме с интимността, а аз не исках да я пришпорвам. Под интимност говоря, не само за секс, а и за най-елементарни сближавания.

Не искаше да си ходим на гости. В тях не ме канеше, а в нас й беше неудобно да идва. В последствие, след един много сериозен разговор, след който за малко да се разделим, нещата се промениха, но само за малко. После наближиха кандидат-студентските изпити и всичко освен ученето беше на заден план.

През лятото, мен ме нямаше. Имах работа на морето, а тя в София. След като всичко се успокои, нещата пак не вървят. Аз много се старая, но понякога имам чувството, че или тя не е дорасла за такава връзка, или просто не сме един за друг.

Аз много я обичам, а и тя казва, и си личи, че ме обича, но просто иска да се срещаме само по кафета и градинки, което е малко странно, като цяло.

Напоследък усещам, че не мога повече така. Когато се опитам да говорим за това, излиза че или я притискам, или я изнудвам, или нещо такова. Сега пак започна, да разбира моите нужди, но го прави само заради мен. Тя ми го казва, не си въобразявам. Тя не го иска, не иска да и ходя на гости. От 3 седмици си намира какви ли не оправдания да не идва в нас.

Според вас има ли смисъл да говоря с нея, след като очевидно тя не иска да има такава връзка с мен, или направо да й кажа, че всичко е свършило?