Здравейте,

Прочетох статията в саита и много ми хареса. Тя ме вдъхнови да напиша няколко реда по тази тема.

От доста време насам трупам впечатления по въпроса, но сега реших да споделя. Аз работя в женски колектив-около 30 жени сме. Има моменти когато е приятно и интересно, но има и такива в които просто не се издържа.

Събрали сме се там с едничката цел да изкараме някои лев за семействата си и вместо да се уважаваме и подкрепяме ние се нагрубяваме и си тровим живота всеки ден по малко.

Естествено има хора сред нас с по висок интелект, но те са обект на одумки от по глупавите - и ограничените. Тук е мястото да вметна, че сред нас има една особено зла и завистлива личност, която на всичкото отгоре има и високо самочувствие.

Тя е около 50годошна, от 40 години живее в града, но все едно че сега току що е дошла и е за малко, като започнем от там, че говори на отвратителен диалект тя носи и всичката селска простотия със себе си.

Позволява си да кълне злобно и елементарно, кълне тези които я превъзхождат по някакъв начин, одумва тези които знаят нещо повече от нея и е особено злобна към тези, които са уважавани от колеги и ръководство.

Всички в колектива се страхуват от нея и избягват да влизат в спор с нея, а това и дава крила, дори прекият ни ръководител отстъпва, за да не стават скандали и да не си навлече някоя клетва.

Така тази тъпа селска кифла успява да работи каквото и както си иска, мисли се за велика и се чувства превъзходно.

В същото време не забелязва, че хората я отбягват, дори и тези които общуват с нея-по принуда защото заемат съседски работни места-се възмущават и я одумват зад гърба и.

Имаме нова колежка, която сподели, че е готова да се премести в друг колектив заради нея. Има и такива, които вече са го сторили. Тя обаче не си мисли, че е в основата на неприятностите и дори се ядосва и заканва на тези които са прогонили добрите колежки.

Аз лично не съм обект на открита злоба, но знам, че ме ненавижда, защото съм доста по млада, а се утвърдих като добър специалист в работата си. Случва се колежки да търсят помощта ми и това я вбесява още повече. Не се чувства на пиедестала както преди аз да постъпя и това не и дава мира.

Тя е на мнение, че по възрастните са по-добри специалисти, но фактите говорят друго, и понеже няма с какво да ме очерни, прави коментари относно външният ми вид, фигурата и дори прави скандали на колежки, че общуват с мен или ме молят за помощ в работата.

Това естествено го прави пред мен, защото си въобразява, че ще ме стресне и огорчи. Тя просто не е достойна за вниманието ми, не ми пречи особено, но всекидневната обстановка е тягостна и напрегната, а по цял ден сме заедно.

Няма начин, ще трябва да се търпим - нали във всяко стадо има и мърша, а тя винаги смърди...