Обръщам се към всички Вас с молба за мнения и помощ. Наскоро смених работното си място.Още преди да отида в новата служба, чух коментари, че една от колежките с които ще работя попитала "Тази как изглежда? На колко години е? Като е толкова добър професионалист защо не си седи там където е? Защо ще идва тук да ме дразни ли? Как така ще взима заплата колкото мен?"

Всичко това приех с насмешка, защото родителите ми винаги са ме учили, че доброто винаги побеждава. Въпросната колежка поддържа интимни отношения с шефа. Това е известно на всички и всички се отнасят с особено внимание към нея, с такова внимание се отнасям и аз. Но повярвайте ми както и да се опитвам да стопля отношенията с нея, в замяна подучвам смразяващи погледи, обърнат гръб и в моменти когато си изпусне нервите - крясъци.

Не говори с мен. Аз също спрях, защото не си падам по монолози. Започвам да не издържам на целия този цирк. На няколко пъти се прибирам в къщи разплакана. Понякога плача и в службата. Психически ме травмира това отношение.

Започнах, да не вярвам, че доброто ще спаси света.

Възможно ли е да мразиш някого, когото дори не познаваш? Каква е причината за това? Каква е тази злоба в хората? Никога до този момент не съм имала проблеми с колеги. Много от приятелствата ми са били на работното място. Не зная какво да правя....Минаваха ми мисли да напусна...

Да поговоря с нея /но възможно ли е?, та тя не говори с мен/. Ужасно ми е тежко.

Не ми се ходи на работа, а имах такъв ентусиазъм в началото. Интелигентен и образован човек съм не мога да постъпвам грубо с хората.

Да се боря ли? Да се откажа ли? Моля Ви за мнение....Би ми помогнало много...

Обичайте се...омразата разяжда и не води до нищо добро.