Тази моя така съкровена история исках да споделя с всички вас още преди няколко месеца, но...ето сега му дойде времето.

Миналото лято започнах нова работа на място, на което не пожелавам на никого да попада. Заемах не много престижен пост във въпросната фирма и се чувствах като героинята от "Дяволът носи Прада".

Поради огромното количество работа често нямах време да се виждам дори с най-обичния си човек- приятеля ми. Връзката ни започна малко по малко да се срива. Първоначално си мислех, че е поради огромното напрежение при мен, но започнах да се усещам как искам да отбягвам приятеля си, спрях да му звъня през деня, изключвах си редовно телефона, когато ме търсеше на стационарния, молех колежките да му вдигат и да казват, че съм на среща...

Причината беше доста по-дълбока. От известно време започнах да изпитвам ужасно силно привличане към колега, а и той също не беше безразличен. Изпитвах ужасно гадни чувства в себе си- объркване, отчаяние, изобщо коктейл от подивели хормони.

Един ден съвсем случайно моя колежка ме закара до мястото, където тя живее и ми се наложи да чакам превоз за към вкъщи. Чаках 20 минути и вече бях подивяла от нерви, когато покрай мен мина колегата....онзи въпросния хубостник. Проклинам момента, в който се качих вътре в колата, изобщо момента, когато го срещнах и се поддадох на всички онези емоции, които сега осъзнавам колко неприятности, болка и страдание ми донесоха.

Качих се, закара ме, предложи ми да се видим някой път \"За по кафенце\" и аз се прибрах с развълнувано сърце. Следващият път, когато се видяхме ми каза, че щял да се жени. Е това вече ме разби, честно да си призная. И в един момент просто си навих на пръста, че той е човека за мен, че трябва да изживея този момент, че старата ми връзка се е изчерпала и просто трябва да опитам да открия истинското щастие. Мислех си за бъдещата му съпруга, опитах се да си представя защо така колегата се опитва да си има нещо с мен, при положение, че в един разговор дори ми каза, че я обичал. След известно време си взе отпуска и няколко дни по-късно почерпи за сватбата. А докато го нямаше не смеех да му звъня, изобщо никога не съм искала да му преча, да му се бъркам. Пиех като луда, изобщо се държах като невменяема...

Ожени се, почерпи всички в офиса.....ох, като се сетя, че дори ядох от ония бонбони и ми се свива всичко. Оказа се, че мацката е бременна, както си мислех през цялото време...Но това не ме спря. Една вечер излезнахме с колегата и хапнахме, поприказвахме си, пийнахме и се роди идеята да прекараме следващата нощ заедно на хотел. Скъпата съпруга не беше в града, а някъде си в провинцията за 3 дни.

На следващата вечер отидохме с мъжа и в един хотел. Пихме, говорихме си, правихме секс и наистина ни беше много хубаво заено. Спах с него две седмици след сватбата му. Не мога да си представя, че това бях аз в онзи момент.

Гушкахме се цяла нощ и лично аз не исках да се събуждам на сутринта...Не исках да се отделям от него дори за секунда, камо ли да го върна обратно при една жена, която с нищо не ми беше виновна, но аз ненавиждах.

На сутринта бях събудена с целувки. Ако щете ми вярвайте, но се чувствах най-щастливата жена на земята.

Отидохме на работа, криехме се да не ни види някой, просто изживявахме тръпката на забранената любов.

И както се казва: "Много хубаво не е на хубаво". Един от шефовете дойде при мен в ужасно гневно настроение и ми каза, че до сега е чел регистрацията ни в хотела с моя "любим". До обяд половината фирма разбрала за изпълненията ми в леглото от самия ми тъп колега, за това какво ми е хубаво и къде имам недостатъци....просто не искам да изпадам в подробности, тъй като са ужасно брутални, пошли и малоумни.

Скъпият се похвалил пред доста неподходящи хора, които побързаха да разнесат мълвата. Нещата така бяха изопачени, че се почувствах като най-голямата курва на света. И всичко това да ми го разкаже един от шефовете... Нали може да предположите колко гадно се почувствах. В себе си бях събрала толкова много яд, че ако онзи тип беше близо до мен, сигурно щях да го обеся с главата надолу на връзките на собствените му обувки.

Тъпият ми шеф заяви, че ако не си трая за случилото се, ще ме изхвърли, а работата ми трябваше ужасно много тогава. И така, аз се правех, че нищо не се е случило, че не знам какво ми е причинил колегата, дори се виждахме на кафе от време на време.

Разбира се, подробностите са безкрайни, но няма да навлизам в тях, защото и без това казах достатъчно много неща вече.

Едно ще ви кажа. Това се случи в средата на септември. Преди известно време напуснах тази скапана работа, но не заради случилото се, а поради други доста по-хубави причини. Кандидатствах за мечтаната работа, където ме приеха. Започнах на чисто, всичко можех да поправя, връзката ми се стабилизира почти веднага след случилото се.

Оценявам я вече подобаващо. Разбрах какви могат да бъдат мъжете- зли, коварни и безмилостни, но най-важното, което проумях е, че моят дългогодишен приятел ме бича истински, че е страдал и е усещал, че ще ме загуби и че аз съм единствената, с която иска да бъде. За мен той се оказа моето спасение, защото ме излекува със вниманието, обичта и подкрепата си.

Днес в новата си работа си мислех за онзи мизерник- бившия ми колега и реших, че не мога да оставя нещата така, че съм се предала без бой, че съм се оставила да бъда наранена и като най-голямата глупачка съм си замълчала, вместо да покажа, че съм жена с характер, а не плужек. Обадих му се, че искам да се видим. Той ми беше писал преди това на icq-то, че иска много да ме види и аз просто се възползвах от това.

Имахме среща в едно кафе. Седнахме, поприказвахме си, похвали ми се, че жена му родила и започна да ми говори разни глупости, вече не помня дори какви. Изведнъж стана дума за човешки взаимоотношения. Тук аз започнах разговора и в един момент вече усетих, че няма мърдане....или сега, или никога....Казах му, че съм му бясна, че за мен е едно нищожество, че се е държал като пълен глупак.

В началото отричаше, сменяше си цвета като хамелеон върху дъга и в един момент си призна. Самият той се нарече по доста обиден начин: "Тъпо *опе*е" и т.н. Казах му, че е жалък....изобщо не му спестих нищо. Накрая му хвърлих парите за моята сметка на масата и си тръгнах.

Излезнах на улицата и продължих към къщи...Чувствах се прекрасно- истинско, вярно на себе си, отново предишното лъчезарно и влюбено в живота момиче. Сега е месец март. от септември до сега задържах в себе си този ураган от емоции и съм щастлива, че най-сетне дишам нормално и се чувствам жива!

Искам да се обърна към всички вас, мили момичета...Вярвайте в любовта, защото я има, пазете я и я бранете да край и не се подлъгвайте по празни надежди и кухи обещания. Животът може да бъде прекрасен, стига да не си го объркаме самите ние. Аз не искам съвети, но ще ви благодаря, ако напишете свой коментар.

Бъдете истински!Обичайте и бъдете обичани!