Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Кариери
Страх ме е да вървя напред, да се развивам...
От: Лана, 04.04.2007
Моята история е странна, защото изпитвам противоречиви чувства... започнах на настоящото си работно място преди година и 1 месец..бях ентусиазирана, защото това бе първата ми сериозна работа - с трудов договор и осигуровки, а фирмата се води престижна, макар че в момента си има доста вътрешни проблеми..
Започнах като секретарка към търговски отдел, много ми харесваше в началото, защото имам икономическо образование бакалавър, и много от сделките, за които бях учила теоретично, го виждах на практика.
Шефката бе много свястна, и ме пускаше да си ходя по рано, за да присъствам на лекциите, защото записах магистратура. Но нещата се промениха....преместихме се в мизерен офис извън града ( има служебен транспорт, разбира се ), шефката я смениха, а на нейно място дойде шеф от “старата школа”..обича да крещи, да унижава хората, всяка сутрин ни събира на оперативки, на които обича да се кара на служителите в отдела....
Назначи на работа разни интриганти, негови хора, които ме топят, че съм некадърна, понеже аз не им се подмазвам, и не сервилнича....
Днес въпросния шеф ми се развика, че не съм си била на работното място, а аз просто бях отскочила до капанчето за обяд....
Забравих да спомена, че ми вдигнаха доста заплатата, от как се преместихме в новия офис, ако не бе високата заплата, отдавна да съм напуснала...
Добро решение би било да се преместя в друг отдел на фирмата, където ще се развивам, и ще бъда оценена по достойнство, понеже на сегашната ми секретарска позиция разни хора се опитват да ме унижават, а аз съм човек с висше образование, магистър, и се чувствам унизена да раздавам канцеларски материали, и да разнасям писма.Но не се чувствам уверена за по-добра позиция, страх ме е, че няма да се справя...
На сегашната ми работа харесвам че е неангажираща - имам свободни следобеди, през които си чатя, и пия кафе...харесвам и заплатата, и служебния транспорт....А същевременно ме е страх да вървя напред, да се развивам, чувствам НЕУВЕРЕНОСТ....
Били ли сте и вие в подобна ситуация? Какъв съвет ще ми дадете? А не искам да напускам, за да търся по-добра работа, защото се влюбих в приятеля ми, който работи в друг отдел, и се виждаме често тук...
Започнах като секретарка към търговски отдел, много ми харесваше в началото, защото имам икономическо образование бакалавър, и много от сделките, за които бях учила теоретично, го виждах на практика.
Шефката бе много свястна, и ме пускаше да си ходя по рано, за да присъствам на лекциите, защото записах магистратура. Но нещата се промениха....преместихме се в мизерен офис извън града ( има служебен транспорт, разбира се ), шефката я смениха, а на нейно място дойде шеф от “старата школа”..обича да крещи, да унижава хората, всяка сутрин ни събира на оперативки, на които обича да се кара на служителите в отдела....
Назначи на работа разни интриганти, негови хора, които ме топят, че съм некадърна, понеже аз не им се подмазвам, и не сервилнича....
Днес въпросния шеф ми се развика, че не съм си била на работното място, а аз просто бях отскочила до капанчето за обяд....
Забравих да спомена, че ми вдигнаха доста заплатата, от как се преместихме в новия офис, ако не бе високата заплата, отдавна да съм напуснала...
Добро решение би било да се преместя в друг отдел на фирмата, където ще се развивам, и ще бъда оценена по достойнство, понеже на сегашната ми секретарска позиция разни хора се опитват да ме унижават, а аз съм човек с висше образование, магистър, и се чувствам унизена да раздавам канцеларски материали, и да разнасям писма.Но не се чувствам уверена за по-добра позиция, страх ме е, че няма да се справя...
На сегашната ми работа харесвам че е неангажираща - имам свободни следобеди, през които си чатя, и пия кафе...харесвам и заплатата, и служебния транспорт....А същевременно ме е страх да вървя напред, да се развивам, чувствам НЕУВЕРЕНОСТ....
Били ли сте и вие в подобна ситуация? Какъв съвет ще ми дадете? А не искам да напускам, за да търся по-добра работа, защото се влюбих в приятеля ми, който работи в друг отдел, и се виждаме често тук...
