Здравейте читатели на Розали,

Често чета истинските истории на този чудесен сайт и реших да ви разкажа една кратка моя история.

Преди 10 години обичах силно един мъж, който не ми беше верен. Затова, когато разбрах за неговите изневери, бях много наранена и обидена и избягах далеч от него. Работих 2 години в чужбина.

Върнах се в България и отново се видяхме. Той имаше сериозна приятелка. А аз не след дълго срещнах съпруга си. Омъжих се, родих едно дете и сега имам чудесно семейство. Обичам съпруга и детето си много.

Работя на хубаво място. И ето че изведнъж преди един месец попаднах в странна ситуация. Мой колега напусна фирмата.

Обявиха конкурс и един ден в офиса се появи новия колега - моят стар приятел. Представете си каква беше изненадата ми, когато го видях.

Сега работим двамата сами в една стая. Бюро срещу бюро. Той не е семеен и няма жена край себе си. Аз му разказвам постоянно за съпруга ми и колко много го обичам. Но той не се интересува от това.

Постоянно ми повтаря, че е въпрос на време и ние отново ще бъдем заедно, защото ме познавал много добре, а и старата любов ръжда не хваща. Освен колегиални отношения с него никакви други с него не поддържам. Но ме дразнят опитите му да ми напомня постоянно за това, колко много съм го обичала преди време и колко тежко съм била изживяла раздялата ни. Дразни ме неговата самоувереност, че отново ще съм негова.

Мислех си да напусна, но защо. Аз обичам работата си и печеля добре. А и такава хубава работа трудно се намира.

Много ми е трудно, защото съпругът ми знае, че съм обичала някога друг. Но му спестявам подробността, че този друг сега е новия ми колега.

Не съм безчувствен човек. Представете си когато видите стар приятел, как спомените ви връхлитат. Не знам какво да правя.

Решила съм да помоля да ме преместят в друга стая на офиса. Но пак ще го виждам постоянно.

Е, това е историята. Надявам се да не съм ви отегчила.