Аз съм трезвомислеща жена на 33, която винаги се е справяла с проблемите, но този път я закъсах!Имам син на 14, когото с много любов отглеждам сама от бебе, тъй като се разведох с баща му.

От 10 месеца насам живея с мъж, по-малък от мен с 4 години, което обаче не е пречка да се разбираме и обичаме.Дори това, че година преди да се запознае с мен, той е зарязал жена си и близначета, които в момента са на 7 не се явява като пречка на перфектното ни съжителство. За да няма сърдити и недоволни аз се запознах с жена му и децата и винаги когато трябва да помогна с нещо за децата го правя с удоволствие.

Другата седмица ще ходим на пазар с неговите деца и моето, за да им накупим за есента дрешки, обувки и да ги подготвим за училище. В момента с въпросния мъж разработваме наш си семеен бизнес-произвеждаме мебели и ги продаваме.Всъщност той си води производството, защото аз хал хабер си нямам, а пък за сметка на това търговската част е моята стихия, защото той хал хабер си няма от търговия.И какъв ти е проблема, ще попитате?Ще ви осветля.

От 3 години съм военнослужеща в Българска армия-кадрови редник съм.Това беше мечтата на живота ми.Постигнах я, за което и до днес съм много щастлива.Както виждам обаче напоследък се оказва невъзможно хем да служа в армията, хем да си въртя бизнеса.

Мъжът ми ме навива да напусна армията, а на мен ми е трудно да се разделя с работа която ме кара да се чуствам удовлетворена.

Той пък побеснява от идеята да го оставя сам да се справя с бизнеса.Знам, че е невъзможно сам човек да понесе такава отговорност, знам и че ако аз лично не се занимавам с търговията бизнесът ще се сгромоляса, а и мъжа ще си загубя, че както е тръгнало с тия караници...

Но защо ли ми е толкова трудно да се откажа от сигурната работа в армията, въпреки че парите във фирмата ги вадя много повече...

Незнам дайте съвет, моля ви-незнам какво да предприема.Кое е правилно и кое не?