Здравейте,

От известно време съм в едно такова състояние сякаш каквото и да неправия се тълкува зле.

Имам си всичко-покрив, любим човек, майка която ти е като трънче което не можеш да извадиш, но знаеш, че трябва да е там и се питате- какво ми липсва?

Та да си дойдем на думата-мрасотийки до шийки всеки божи ден на работното място!

Видимо издържам, ама си изкарвам всичко на любовта, секса е вече мираж, а камо ли ежедневните целувки...

И приятното на тази част е, че не мога ей така да напусна (имам още година договор) колкото и да ми се иска... Ако искате вярвайте, ама за едно лято доста рухнах психически...

Има ли и други в подобно на моето положение и как излизат от него?

Моля Ви, помогнете ми.