Искам да споделя един мой много дългогодишен(19г) проблем. Не знам дали на жените много често ви се случва, но при мъжете според мен лично е ежедневие. В мой личен план съм много зле с отношенията си с нежния пол, една от основните причини е просто, че нямам от малък близка приятелка. Ще се опитам да го обясня:

Значи аз съм 19г срещам една жена в работата си работим заедно от 4 месеца. През това време откривам, че тя невероятен човек, че имаме много общи неща, дискутираме абсолютно всякакви теми. Тя е на 30г има си семейство.

Аз въобще не искам да кажа, че съм влюбен в нея или нещо подобно просто започнах да я чувствам мноо близък човек разбира се внимавам да не прекаля с държанието си и да не си объркаме отношенията. И идва момента, в който графиците ни се разминават.

Аз ще трябва да работя с други всичките мъже.Тя също ми споделя, че ще и е много неприятно да работи с други. Та отделно от тов проблема ми е следния, в цялото работно място трябвашеда се появи един женкар(просто нз как да го нарека по друг начин,защото той си е такъв и още от първия си ден започна да ми споделя за опита си с жените, което хич не ми се понрави) и той някъде на 30г със семейство.

За една две смени явно са се сближили и той и е допаднал за разговор само надявам се, просто нз как се се измениха отношенията им по принцип принцип в края на всяка смяна тя слиза да се преоблича, а сега като е той на работа тя се качва да се видят малко и след това тръгва.

Нито искам цялото и внимание нито иска да говори само с мен и да общува само с мен, но всеки път като мине покрай нас и като си кажат здрасти имам чувството,че изгарям и се разпадам отвътре, а като сме насаме с него само ми се оплаква и плюе шефовете.

Вече като го видя и чувствам някакво страхотно саморазрушение вътре в себе си.