Вие как оцелявате на работното си място

От 7 коментара0/5

„Аз се правя, че работа, а те се правят, че ми плащат.“
„Аз се правя, че работа, а те се правят, че ми плащат.“

Разпределение на ролите в нашата фирма:

- Шеф и собственик на фирмата – господин на 60+ години който от една страна не е много наясно с детайлите на извършваната работа и от друга няма завършено някакво образование, даже курс свързан с управление. Управлява фирмата според личните си опит и интуиция, като главно следи и дебне кога ще влезе клиент и после пита колко пари сме му взели и иска обяснение защо точно толкова (ако пък не сме успели “да му вземем парите” понеже не предлагаме това което търси, тогава е видимо разочарован). Рядко раздава задачи, а когато се опита обикновено е трудно да се разбере човек с него какво иска. Уж той определя възнагражденията във фирмата, но се предполага че до голяма степен се влияе от мнението на бригадира. Не е способен лично да прецени приноса на всеки служител.

По отношение на възнагражденията, него го интересува по-скоро до колко дадения служител има нужда от пари. Може да си най-големия лентяй, но ако го убедиш че си закъсал и много ти трябват пари то ще си получиш пълното възнаграждение, па даже и някой бонус може да намажеш. Не знам защо, но аз така и не успях да спечеля доверието на този възрастен господин.

- Бригадир – наемен служител познаващ всички детайли на работния процес с който работим рамо до рамо, но е дарен с пълното доверие на шефа и всъщност до голяма степен на него се крепи фирмата. Освен да работи заедно с нас, той следи за реда, контролира, оценява и докладва на шефа по свое усмотрение – доста трудна задача в предвид на това, че шефа трудно разбира какво точно вършим. За тежката си роля получава незнайно каква, но по косвени признаци, доста висока заплата. Самия той твърди, че разпределението на възнагражденията зависи изцяло от ше?  ?а. Също, аз не виждам каква мотивация може да има бригадира да похвали някой от екипа, след като баницата е обща и така би поощрил шефа да даде вместо на него, на някой друг по-голямо парче. Интересно, че точно бригадира редовно говори против шефа зад гърба му. Не мога да преценя точно каква игра играе.

- Аз и моя конкурент – водим се на еднакви позиции, официално уж сме с еднакво заплащане. Вършим същинската работа във фирмата, наред с бригадира. Моя конкурент е 10 години по-малък от мен и постъпи директно от университета при нас. Аз съм работил на много места и внесох във фирмата доста личен опит за разлика от конкурента ми. С готовност поех някои дейности за които преди моето идване се е плащало на външни подизпълнители. Тогава ми се видя логично, след като имам опит и умея да ги върша. Докато моя конкурент просто научи почти всичко което умее   бригадира и сега е като негова сянка. За разлика от мен и конкурента ми, хващал съм бригадира, на който уж се има пълно доверие, да краде клиенти от фирмата и да ги обслужва лично. Подозирам, че шефа също може да го е хващал, но понеже е зависим от него, си трае и си му плаща стабилно въпреки това.

- Лицето на фирмата – девойче, което посреща клиентите и приема работата която искат да им свършим. Не е особено умно и съобразително по отношение на работата, но много добре се е ориентирала как да се мазни на собственика. Всъщност най-главната и функция е да клевети, е хайде, не да клевети, а по-скоро да доносничи. Често чула-недоразбрала някакви измислици, защото и тя подобно на собственика не е в час с детайлите на работата. Също е много добра в светските разговори (нямащи никаква връзка с работата ни). Благодарение на статута и, на нея са и пр?  ?стени всякакъв вид грешки. Често става дума не просто за недоволни клиенти, а директно за загуба на пари. Примерно да забрави да вземе плащане или да сбърка сумата която трябва да плати клиента. Предполагам не винаги я хващат, но когато я хванат просто се усмихва глуповато и и се разминава.

Това е, няма повече – 5 човека сме общо. Това което винаги ме е тормозело, че от мен непрекъснато се изисква да умея всичко което умее бригадира, като не се справя с нещо, ме изкарват некадърник и в същото време, предполагам се очаква да си върша и моите си привнесени от вън дейности. Нищо не се споменава да получавам евентуално колкото бригадира – все пак механично пресметнато ако умея всичко което той умее и си върша и моите неща, на които фирмата не ме е учила и благодарение на които спестявам разходи за външни подизпълнители, от гледна точка   на свършената работа и отчитайки отговорностите с които е натоварен бригадира, аз смятам, че би трябвало да получавам възнаграждение от порядъка на неговото. Наистина, това което прави ценен бригадира е доверието което му има шефа, ценен, ама чак пък толкова... Винаги съм се стремял да имам добри отношения с всички. Ако забележа че някой има нужда от помощ – пръв се притичвам. Така обаче се оказах в ситуацията почти никой да не ме уважава и когато се случи да нямам възможност да свърша работата на някой друг, аз се оказвам лош и гадняр. Умувам с   какви лостове мога да въздействам на “системата”. Разговорите вече съм наясно, че не вършат работа:

Шефа в позицията на изпитван.

Наскоро споделих със собственика на фирмата опасенията си, че моя принос за фирмата не достига до него и че за това до голяма степен съм си виновен аз, понеже не го държа в течение. Той отрече, каза че е запознат отлично и да не се безпокоя за това. Тогава аз го помолих да ми посочи какъв е приноса ми според него (естествено че бях си набелязал няколко неща с които бях успял да се справя много добре напоследък). Отговори ми с някакви шаблони фрази, които мога да се закълна, че ползваше и по време на интервюто когато ме наемаше на работа преди 10 годи?  ?и. След това му казах какво всъщност съм имал в предвид. Той неохотно си спомни, че всъщност знае за едната задача. Така си направих извода, че даже и да разбере за някое мое постижение, после бързо го забравя. Въпреки това, той продължи с някакви общи приказки да ме убеждава, че аз съм му много ценен служител. Понеже и той е доста нервен човек като мен, за негово успокоение му казах, че се радвам, че ме цени толкова високо. То е ясно, че който каквото да ти казва, за пари става дума, та през целия разговор шефа беше човека, който се опитваше да измест  и темата към коментиране на конкретната ми заплата (малко гузен – негонен сякаш), което аз тактично избягвах.  

Типично по български, би трябвало щом той ме лъже че ми плаща, аз да почна да го лъжа че му работя.

След този разговор с шефа, всички започнаха да се държат изкуствено мило с мен, да ме товарят с по-малко задачи и даже да се опитват сами да се справят с нещата с които аз обикновено се занимавам. Беше ми много странно как бригадира с дни се опитва да свърши нещо, което аз бих направил за минути, и едва когато се убеди, че със сигурност няма да се оправи, с неохота да ме вика мен. Приех тази изолация спокойно, без да създавам допълнително напрежение. Тоя разговор с шефа май беше грешка, как мислите?

Единственото за което се сещам, че зависи от мен е, дали ще приема или аргументирано ще откажа дадена задача. Ако отклонявам задачите които умеят бригадира и неговата сянка – мой конкурент, ме изкарват некадърник. Видите ли, те го могат това а аз не. Ако пък отклонявам моите привнесени дейности, които те не ги умеят, то тогава шефа съвсем логично ще си каже “че то едно нещо имаше заради което го държа на работа, а сега и него не иска да върши”. Имам усещането, че съм в класическата ситуация “борба с прасе” – прасето се кефи а ти ставаш в лайна до   ушите.

Ако някой има идеи за конкретния ми казус, ще съм му много благодарен да ги сподели. Надявам се да се включат повече хора които преди да пишат – четат и мислят, но от позицията в която съм определено не бива да имам капризи към хората които доброволно ще отделят време да напишат коментар.

7 коментарaДобави коментар »

plamen75

От plamen7510.12.2014, 23:16 ч.

Аз съм автора. Много точни коментари, благодаря. Дано имам повод и смелост да ги приложа. Бях забравил, че съм писал тук понеже бяха се поуспокоили нещата на работа, предполагам в резултат на прилагането на...

Виж всички коментари за "Вие как оцелявате на работното си място".

Още истории от "Кариери"

 Тя се разкрещя: "Кой е тоя? Какъв е? Молбите аз ги приемам не той", и още в същия дух.

Има ли смисъл да започвам стажа...

Здравейте. Пиша тук импулсивно. Наскоро приключих с университета. Не съм се и надявала от раз да започна работа по специалността

Имат ли проблеми работещите жени?

Имат ли проблеми работещите жени?

Здравейте читателки на списание "Розали". Реших да споделя с вас и моят проблем....

Щастието е някъде по пътя към върха

Щастието е някъде по пътя към върха

Stranger Към какво всъщност се стреми човек? Повечето хора биха отвърнали: щастие....