Коментари за: Щастието е някъде по пътя към върха

« Към историята · Добави коментар

От Ohio (Гост)


Публикувано на 02.02.2008 07:26:24
Отговори на Ohio | Добави коментар

Незнам колко правилно постъпвам като ти пиша, но все пак го правя. Аз живея в охайо, имам роднина, която е на същото положение, като теб. Работи само , а личен живот нула. Тя е доста красиво момиче, ще ти хареса , ако решиш ми пиши на мейла, може пък да ви разнообразим живота.

От Saba (Гост)


Публикувано на 27.05.2007 00:31:21
Отговори на Saba | Добави коментар

TEMATA E MNOGO INTERESNA.S MNOGO OT MNENIJTA TUK SUM SUGLASNA ,NO MISLJ 4E IMA I O6TE NESHTO.V MNOGOTO RABOTA I ANGAJIMENTI MNOGO HORA SE OPITVAT DA IZBJGAT OT SEBE SI,DA NJMASH VREME DA 4UESH VUTRESHIJ SI GLAS...ILI PUK TISHINATA -TOVA SPORED MEN E PO STRASHNO.KAK MOGE 4OVEK DA GERTVA EDNA GOLJMA LUBOV ZARADI RABOTATA SI?ZNA4I EGOTO E BILO PO SILNO.NE ISKAM DA SUDJ ,NO TOVA E ISKRENOTO MI MNENIE I TOVA KOETO PURVO PO4USTVAH.NAMERI VREME ZA SEBE SI I SI POMISLI KOE E PO VAGNO I TE PRAVI NAISTINA SHTASTLIV

От Ok (Гост)


Публикувано на 04.02.2007 16:05:22
Отговори на Ok | Добави коментар

една светла идея
ако посветиш част от същия ентусиазъм, с който си си изградил кариерата на това да сваляш някоя мацка около тебе (предполага се че не живееш в манастир..!)
:-) едва ли ще имаш време да си само работохолик и ще почнеш да намираш удоволствие и в други занимания освен зяпане в монитора на комп-а или с каквото се занимаваш в офиса
:-)
а да - по коментара
"zaradi vizitnata karti4ka na mom4eto razbira se"
само кариерата ти не стига нито за щастие нито за жена покрай тебе..
и жените правят кариера
те искат внимание
:-)

От Mila_78 (Гост)


Публикувано на 07.01.2007 09:49:11
Отговори на Mila_78 | Добави коментар

kakvo da ti kaga kato pri men e su6tatat istoria :(

От Tytyrytka (Гост)


Публикувано на 14.11.2006
Отговори на Tytyrytka | Добави коментар

През май, докато си седях и чаках за една среща, видях в градинката пред мен люляк.
Зачудих се, кога цъфтяха люляците....
и осъзнах, че са прецъфтели, а аз дори не съм забелязала...
Всичко постигнато през последните месеци изведнъж изгуби смисъл, защото люлякът беше цъфтял без дори да забележа.
Ужасих се от момента, в който от върха на всичко, което съм постигнала ще разбера, че животът ми просто е преминал, а аз не съм живяла....
И ми стана много тъжно...
Защото осъзнах, за какво живея, но целта беше загубила смисъл.
Защото тези люляци не мога да върна...

Сега е ноември и нищо не се е променило... Животът просто се случва, докато аз преминавам от един ангажимент, в друг, докато препускам в лудешки бяг, за да се вместя в невъзможните срокове, които си поставям сама... Работохолизмът е наркомания, непреодолима зависимост, заместител на истински важните неща в живота ми, липсата на които не си позволявам да осъзная. Защото се страхувам от ужаса, който ще ме връхлети, когато разбера, че освен работата си нямам нищо. Аз не работя, за да живея, аз живея за да работя. И не само че не мога, вече не искам да спра...

От Мая (Гост)


Публикувано на 13.09.2006
Отговори на Мая | Добави коментар

Stranger, след всичко изписано успя ли да намериш себе си и да възстановиш хармонията в душата си? Ще ми е интересно да разбера как се развиват нещата при теб. Предполагам, че това представлява интерес и за други читатели. Така че, откъсни се за малко от работата си и пиши за това как се чувстваш.

От ками (Гост)


Публикувано на 06.09.2006
Отговори на ками | Добави коментар

ха, добре дошъл в джаза, а как иначе? И аз живея с работата си , но и за да дам всичко на детето си, макар да се изключват, не спя мислейки как еди кой си ще приеме глобата си, не спя мислейки какво всъщност става ... и така, а не си само ти, в личен план е кръгла нула, просто няма време...... така , че всичко е наред:)))))))) то само идва на мястото си....когато му дойде времето

От Sku4no (Гост)


Публикувано на 02.09.2006
Отговори на Sku4no | Добави коментар

Този коментар е цензуриран за неспазване на правилата на сайта.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е ПИСАНЕТО НА КИРИЛИЦА в целия сайт.

Rozali

От Nelia (Гост)


Публикувано на 19.08.2006
Отговори на Nelia | Добави коментар

Явно порблемът работохолизъм се явява повсеместно. Разболяваме се индивидуално, но се групираме в неволята. И аз боледувам. От години. На 30 съм и освен шеметните успехи в работата няма друго с какво да се похваля. Срещам разни хора, сред които малко са щастливите. Не искам да се превръщам в сив робот, искам да остана цветна. Затова от 2 месеца упорито съм се заловила да се уча да проглеждам за щастието. И да го откривам в малките на глед неща. Изненадах се колко красота има около мен. Струва ми се, че и по-добра станах - не само за другите, а и за себе си. Започнах да се смея и то от сърце. Вече се събуждам готова да изживея един страхотен ден. Е, работата си я има и не е станала по-малко или по-неотговорна. Готова съм и отново да срещна любовта. Но не на всяка цена, а когато спонтанно я срещна. До тогава мога и сама, защото възвърнах сетивата си към живот!
Успех и на вас!

От Luk (Гост)


Публикувано на 19.08.2006
Отговори на Luk | Добави коментар

Не се отчайвай и аз съм работохолик и ми доставя удовойствие .Щом си седнал да пишеш в сайта значи осъзнаваш проблема ,а това е първата крачка .Съвсем скоро ще си намериш някой .Гледай положително на нещата и успех .

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Щастието е някъде по пътя към върха - Резултати 1 - 10 от 43