Коментари за: Още мисля за нея

« Към историята · Добави коментар

От Пожар (Гост)
До B1b0 ( виж )

Публикувано на 12.06.2008 15:03:44
Отговори на Пожар | Добави коментар

12.06.2008 14:57:22

Браво на теб!!!!!!!!!

От B1b0 (Гост)


Публикувано на 12.06.2008 14:57:22
Отговори на B1b0 | Добави коментар

Таа който не е страдал от любов,знаи незнае какво е болка...Ще ти кажа,някои съвета.Първо премахни всико което ти припомня за Нея.Да запо4нем от смсите,маилите,снимки,романтини филми и песни,както и подаръци ако сте си правили на първата среща...Ако сте от един град или един квартал...не ходи на места на които тя ходи...излизаи с приятели на по бира...и най накрая знаи,4е всяко нещо си има своят заместител...Както се казва"един мъж забравя по лесно от една жена" отгор влязло от доло излязло...успех ти желая...и аз съм в същото полужение ...но при мен имаше връска от 10 месеца...си4ко идеално и за една седмица рухна всякаква надежда...Явно не сме били един за друг...Не искам да злобея...Тя ме заряза ,но ве4е страда два пъти пове4е от мен...но втори шанс не давам...

От Sorrow (Гост)


Публикувано на 24.01.2007 10:01:38
Отговори на Sorrow | Добави коментар

Искам да допълня, че за мен любов и страдание са еквивалентни думи, за това в моя коментар замених страдание с любов

От Sorrow (Гост)
До Tattoo ( виж )

Публикувано на 24.01.2007 09:58:12
Отговори на Sorrow | Добави коментар

31.12.2006

Да имаш право Tattoo. Мина доста време от както написах това, но не знам дали от мазохизъм или от глупост за мен нещата не търпят никаква промяна. Аз продължавам да мисля за този човек, продължавам да се надявам, но не да се върне времето, а за откровеност от негова страна. Аз съм човек, който казва нещата така както са, а не оставям другия да гадае какво съм искала да кажа или премълчала. Това, което искам от него е да каже в прав текст какво мисли. Но както и преди 3 месеца така и сега нещата са непроменени. Като казваш, че любовта е стимул да вървиш напред мисля, че трябва да кажеш "споделената любов" е стимул, а не любовта която е неясно чувство, което се е загнездило в теб и прогонва съня от очите ти и те прави неспособен да се съсредоточиш и да се радваш на живота. Според мен любов може да е и когато двама души, които са наясно с невъзможността на такава връзка и въпреки това мислят един за друг, споделят това, което не биха споделили с никой друг около себе си. Мисля си, че хората разбират любовта по различен начин и от това май идва цялата драма на всички, които по един или друг начин са се опарили.

От Tattoo (Гост)


Публикувано на 31.12.2006
Отговори на Tattoo | Добави коментар

Преживях подобна история и много мислих защо и как се случват нещата, откъде идва любовта, и ако тя е от Бог, не е ли той надежден доставчик и не ни ли изпраща това чувство по някакъв смислен план, който би трябвало да гарантира, че обектът на нашите чувства не е случайно избран, и че има нужда от нашата любов или нещо такова. И стигнах до извода, че любовта е съдба, която ни стимулира да вървим по някакъв път, ако отсреща отговорят на чувствата ти, скоро става досадно, нали никой не знае как изглежда споделената страст, и всичко се разсъхва или преминава в нещо сладникаво без тръпка. Страданието е, което те подтиква да се движиш в определена посока, да правиш неща, за които в нормалното си състояние не би си дал труд, да се развиваш. И все пак е за предпочитане страданието да е под форма на нещастна любов, което касае само тебе, отколкото пази боже да е свързано с някакви други нещастия. Повечето хора по тази причина са мазохисти и си го търсят, отглеждат си го, и страдат, когато с времето то престава толкова силно да ги безпокои. Затова харесват надменни, непристъпни жени, мъже, които никога няма да им обърнат внимание, такива неща. Така мисля аз, не е много романтично и красиво, като всяко нещо, подложено на дисекция.

От Sorrow (Гост)


Публикувано на 26.10.2006
Отговори на Sorrow | Добави коментар

Анонимен, ще ти споделя специално на теб ситуацията в която се намирам самата аз. Накратко, преди почти година се запознах с един мъж в чата. Ситуацията е доста сложна при мен и него, тъй като аз съм семейна, той има сериозна приятелка и живеем на 300 км един от друг. В продължение на месеци пишехме постоянно, в началото приятелски, в последствие той започна да намеква, докато накрая сподели, че съм най-прекрасния човек за него. Аз също не бях безразлична, но тези думи за прекрасността ги бях чувала и преди и в началото не се поддадох. Но той се държеше наистина невероятно, в продължение на 3 месеца аз изживях толкова емоции, колкото събрано накуп през целия ми живот. И така дойде момента да се срещнем. Аз отидох при него, така прецених, че е по-безопасно. Изживях най-красивите 10 часа от много време насам. За толкова се видяхме. Докато се прибирах звъня, писа смс-и (жалко че не ги пазя) и един месец по-късно никакви обаждания, никакви смс-и повече, единственото място, където се засичахме беше icq. Когато го попитах какво се промени той се нахвърли върху мен, че съм си въобразявала, че си имал проблеми и много работа , че съм го натоварвала с глупостите ми. И въобще промяната в този човек беше тотална. За съжаление обаче аз съм все още много влюбена в него, опитвам се да се държа все едно не забелязвам, че нищо не е както преди, но боли много. Няколко пъти опитах да сложа край на взаимоотношенията ни, но някак си той винаги намира начин да ме върне. Винаги ми казва, че за него съм много скъп човек, че винаги мога да разчитам на него, че мисли за мен. Обаче аз направих експеримент. Една седмица не се появявах в интернет. Той дори не си направи труда да разбере какво става с мен. Когато пак се появих уж на шега му подхвърлих аз може да си ида от тоя свят ти няма и да разбереш. Той реагира само с едно "пфффф" и "мислех да ти звънна няколко пъти ма викам си може да не е удобно". И това продължава и до момента. Някаква мъчителна ситуация най-вече за мен. Първо, защото ми остана чувството, че бях употребена и второ, защото дори и да е решил да прекрати отношенията си с мен никога не го казва, а най-вероятно очаква аз да се махна. Та, мисълта ми е, Анонимен, че ти поне си наясно с това момиче и с чувствата й. Повярвай ми неизвестността и уклончивостта са много по-жестоки. Така че погледни от добрата страна, поне си наясно със ситуацията :)

От Di (Гост)


Публикувано на 04.10.2006
Отговори на Di | Добави коментар

Така е, приятел, и на мен ми се случи. Но чата има и реална страна ... и аз я видях. Боля ме ... ужасно много ме боля. Но реших, че съм силната, а Той - слабият ... докога ли?! Но знам, че искам да бъда силна, а щом човек имал желание, значи наполовина бил успял. Аз вярвам в това, повярвай и ти! Вече ... почти не боли.

От Aseas Roa (Гост)


Публикувано на 01.10.2006
Отговори на Aseas Roa | Добави коментар

Приятел, наложи й пълен игнор. Без да предупреждаваш, без да й се обясняваш. Направи го така, че да не усети какво е станало. Не си заслужава да удължаваш нещо което ще си остане така непроменено каквото и да направиш. Това ти го казвам от собствен опит. Колкото по-рано приключиш - толкова по-добре. Изтрии всички съобщения, снимки и други неща които пазиш, не ти трябват. Спомените или нейното присъствие в чата само те държат на едно и също място, и ако не ги премахнеш ще си на това положение сигурно докато не остарееш и чувствата ти не се притъпят от старостта. Не му мисли а действай!

От Tinker (Гост)


Публикувано на 29.09.2006
Отговори на Tinker | Добави коментар

Седи мирен. След лошото винаги следва по-лошо.

От Анонимен (Гост)


Публикувано на 28.09.2006
Отговори на Анонимен | Добави коментар

Всъщност явно иска изобщо да няма нищо общо с мен и това "само приятели" е било просто от учтивост. Както и да е.

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Още мисля за нея - Резултати 1 - 10 от 94