Коментари за: Как се справихте?

« Към историята · Добави коментар

От Tatyana (Гост)
До Мелиса-Андре ( виж )

Публикувано на 21.03.2007 12:32:50
Отговори на Tatyana | Добави коментар

09.11.2006

A ti, kude tochno si v USA? Znaesh li,yjasno mi lipsvat nqkoj neshta-Starbuck, Mall-ovete, Helloween, priqtelite. Pishi mi.

От Tatyana (Гост)


Публикувано на 21.03.2007 12:27:29
Отговори на Tatyana | Добави коментар

Ami, az bqh v USA 2 godini i polovina. Beshe trydno v nachaloto.Priqtelqt mi(bivshiqt) beshe s men togava. Purvo se strahuvah da karam kola po tehnite magistrali s 6 lenti. Postoqnno se pritesnqvah za neshto. No edva posle si dadoh smetka kolko mnogo neshta sum postignala. Dalech ot semejstvoto si az se obogatih kato lichnost. Namerih mnogo novi priqteli. A ti kakvo tochno iskash da postignesh.Ako e tova da imash mnogo materialni pridobivki i strahotna kariera. Ami, ne e nevuzmojno. Ala mislq, che samo fakta, che si tam veche znachi mnogo. Ti si taq, koqto ypravlqva jivota si sega. Nali znaesh indiancite, deto otivat na nqkoq skala i tam ostavat s dni bez hrana i voda. Togava polychavat videniq i novoto si ime. Tova e edin vid test za mujestvenost. Az mislq, che vseki, kojto e druznal da zamine e preminal toq test. A kak e v Ispaniq? Az bih iskala do porabotq malko tam.

От Калинката (Гост)
До Tsvety ( виж )

Публикувано на 18.03.2007 02:30:17
Отговори на Калинката | Добави коментар

18.10.2006

Здравей Цвети,радвам се че има още някои който мисли като нас.От 10м.сме тук и ни е мн.трудно.Просто не ни допада тьпият и скучен живот тук липсват ни блиэките и приятелите.Эа всИчки бьлгари тук сме едва ли не луди и се опитват да ни настроят срещу Бьлгария,просто эабравят от кьде са.Неэнам кьде сте вие,но ще се радвам ако ми пишеш.Неэнам эащо но трудно можеш да се сприятелиш с някой тук.

От Az (Гост)


Публикувано на 10.12.2006
Отговори на Az | Добави коментар

ami spravihme se na kredit, se6ta6 se nali

От Мелиса-Андре (Гост)


Публикувано на 09.11.2006
Отговори на Мелиса-Андре | Добави коментар

Здравейте на всички!
Извинявам се ,че чак сега пиша, но сега си открих темата в Розали.....Аз мислех, че ще е в “Споделено”.
Прочетох всички отговори и информацията е още доста “прясна” в главата ми.... Реших да пиша веднага, за да не се чудите защо не пиша. Дано си подредя мислите и да излезе смислен текст.
Първо да кажа,че съм в САЩ от 2г.
Мисля ,че всички сме съгласни с едно-трябва да се знае много добре езика. Моят опит: Дълго се борих с чувството ,че на практика без добро владеене на езика тук съм НИЩО. Ужасно чувство! От една страна исках да си говоря с хората ,а и те с мен, обаче от друга страна нивото ми на езика не беше такова,че да се отпусна и да си говоря както на български. И така си мина доста време....в мълчание от моя страна. Разбирах и се усмихвах само! Записах се на курс,който ми помогна точно да говоря свободно. След първия курс ,записах друг и сега продължавам. Мисля,че съм на прав път!
“Средата е по-важна от страната”-и аз си мисля както е казала Hmmm. От огромно значение е контакта с местни хора тук както са ми писали Ina и Nora. За сега това е доста трудно,защото хората тук често си сменят квартирите и не се застояват много на едно място. За мен единственият начин за контакт с местни е контакта с учителите в колежа, където уча английски. В колежа си намерих среда и разбиране.
Контакт с българи имаме със съпруга ми,но не мога да кажа ,че съм удовлетворена -просто не сме попаднали на хора с близки до нашите разбирания за живота и интереси. Съгласна съм с Nora,че това че говорим на един език и сме от една държава не ни прави автоматично приятели. И в България не съм приятелка със всички.......А и приятелство се гради с години. Ariana, не съм се зарекла още да отбягвам българи,но на практика контакта не ми носи онова удоволетворение ,както контакта с българите -приятели от България. Тук отношенията ми с българи са малко повърхностни,точно поради липсата на сходни интереси.
За реализацията и успяването- ами Bobi ,аз си мислех за професионална кариера тук и това имах предвид под реализация. Не купища пари ,къщи и т.н, а един спокоен и установен живот със стабилна кариера....Това ,което в България не постигнах, въпреки доброто си образование. Не знам как изгреждам от страни, може малко на кариеристка да приличам....знам ,ли. Аз съм удовлетворена от брака си и може би затова гледам повече към кариера. Не ми се стои в къщи! Мъжът ми често се майтапи, че всички си мечтаели да не работят и да има кой да ги издържа, само аз се напъвам да работя......Трудно свикнах с мисълта,че тук всичко е отначало!!! Да, признаха ми степен бакалавър, но за магистър трябва да уча още 3г. Три години от моя живот!!!!!!! Това го преглътнах трудно! А и както гледам хора, извървели моя път, ще уча около 2г. в колеж английски преди това. Мисля,че това е един от най-големите камъни по пътя на професионалната реализация тук. А може и само така да ми се струва на тоя етап.....
И сега за най-парещата тема- носталгията! Не знам дали за добро или не, но преди да дойда в САЩ за около 3г. преживях доста сериозни разочарования от приятели и близки хора. В резултат- просто някак си изстинах към тези източници на носталгия. Просто в това отношение не съм характерен случай...Започвам да изпитвам носталгия по определени места в България, не по хора. И на мен ми е направило впечатление, че трябва да се търсят начини за създаване на емоции тук на новото място. Ако само се ходи на работа и в къщи /както Tsvety казва/, наистина ще се появи силна носталгия по България, защото ще я свързваме с емоционални неща-приятели,родители,колеги, празници и хубави местности . И всичко това на фона на скучното ежедневие тук ще го идеализираме като много хубаво. Просто се опитвам да си създавам емоция тук, както казваше една позната за една друга “Тя е неудовлетворена от живота си, защото няма събития в настоящето и живее с миналото си!” Ами това е – събития трябват! Затова и се опитвам да си създавам емоция тук и да ходим по тукашни места, от където после да имам спомени. Все повече си мисля,че всичко е въпрос на психика-ако се самонавивам всеки ден ,че в България е по-хубаво ,накрая ще си повярвам ........Обратното е също вярно!
Напоследък си мисля ,че е от огромно значение как се мисли за живота в емиграция. Аз започвам да го приемам както примерно промяната при завършване на средно и започване на висше образование- липсва ми средното училище, приятелите,средата. Във висшето всичко е ново-хора,среда,дори и града понякога се сменя. Но като че ли защото това е някак си прието -от средно да се учи висше, не се коментира толкова колко е ново, трудно и различно висшето образование,ами студентите си заживяват новия живот и си създават и приятели , и среда, работят, учат ,че и семейство си създават даже. Всичко е сякаш същото както при емиграцията. Е ,има и разлики. Аз поне виждам 2 видими разлики-възрастта/ако се емигрира след 30те/ и новия език. Обаче има и една скрита разлика- гложди ни един въпрос “Защо да започна всичко отначало на тия години, а моите връстници да си живеят живота в Бг и всичко трудно да им е в миналото?” Това ли е проблема, според вас? Това ли не можем да преодолеем? -неизвестните , които животът в емиграция ни поставя и това ,че все още емиграцията не се приема като нещо естествено в живота на човек. Утвърдените в обществото ни разбирания ли ни пречат да се отпуснем и да заживеем на новото място в чужбина. Защо всички /около мен тук в САЩ/ ми говорят,че тук е трудно? В колежа ми предстои да си сменя курса с нов , на по-високо ниво и учителите ми предложиха да опитам да прескоча едно ниво. Никой не ми каза : “О, ще ти е ужасно трудно, недей?” Напротив окуражават ме: “Опитай се?” Казаха ми какво ще се изисква от мен на по-високото ниво , казаха ми къде са ми плюсовете и минусите. Без да го представят като нещо драматично. Дали това не е и една от причините доста българи в чужбина да не контактуват със сънародници? -черногледството, а от там и приемането на емигрантството като нещо особенно драматично и тъжно!

От Bobi (Гост)


Публикувано на 30.10.2006
Отговори на Bobi | Добави коментар

Здравейте Мелиса-Андре,

как се успява в чужбина?? Първо трябва да се разберем какво е успех? Много хора поставят успеха наравно с материалният успех, т.о. да се натрупат колкото се може повече пари, къщи, коли, яхти и т.н.. Пък и доста хора докато още са по-млади също приемат тази дефиниция на успеха. Когато човек горе долу се справи с материалното, разбира че има един вътрешен потенциал, които "го движи" през живота. Погрешно е да се следват чужди кумири и да се опитва човек да "извървява" чужди пътища! Всеки си има вроден личен потенциал и е много добре колкото по-рано е възможно да разбере къде е така да се каже неговата лична "резонанса честота". Дали си във БГ или в чужбина има донякъде значение, но е много по-важно човек да се чувства добре където и да е! Това "добре" си е много лична категория. Някои искат да учат много, други тренират много часове, много години някакъв спорт, трети се опитват да трупат колкото се може повече пари, четвърти се опитват да "съберат" много титли проф, д-р, кн. на еди какви си науки, някои се стремят да имат идеални семейства и т.н. и т.н.
Аз съм вече повече от 20 години "извън" БГ и мисля че сам успял да "намеря себе си", да правя неща които ми харесват, да се срещам с хора които искам, да живея в страни които ми харесват и т.н. Но това си е моята представа за "успеха" - да живея както на мен си ми харесва. Когато бях в началото на емигрантството и аз не знаех език, манталитет, нямах представа какво точно искам от живота и затова избрах тогава да трупам пари, да изуча интересна и доходна професия, да се усъвършенствам. Но както по-горе писах, вече след като извървях дълъг път в други страни, с доста години на лутане, много работа, опити, грешки, неуспехи и удачи мисля че сам "успял". Разбира се ставаше въпрос, че някои "стари" емигранти, прекалено много са се трудили, "мъчили" в другата страна а пък "резултатът" бил малък или незадоволителен в сравнение с положените усилия. Това си е също много лично обусловено. Разбира се ако се опитвам да ставам космонавт, но нямам никакви данни за това, но понеже съм адски трудолюбив и упорит то може би след 20-30 години да покажа някакво "напредване" в областта, но някои друг може би само след 2-3 години вече да е избран за първият си полет. В живота никои не се интересува колко сили съм положил за да направя еди какво си. Тук успява да се постигне нещо понякога с труд, понякога с природни данни а понякога трябва и малко късмет. Но почти винаги има доста труд, даже и човек правилно да се е ориентирал. То за това е много важно да се опознае човек колкото се може по-рано, за да може да си изработи своят личен жизнен план и да върви "със себе си" а не в области които не му харесват или трудно му се отдават. Tom Cruise беше казал, че когато за първи път е имал да играе една роля е усетил че това е "точно това" което той иска, което му се отдава и което няма да му омръзне и след 20 години занимание. И за това е успял да бъде доста добър актьор. Ако се беше опитал например да произвежда софтуер и т.н. не се знае дали изобщо щеше да постигне забележими резултати. Същото се отнася за Бил Гейтс. Не се знае дали той щеше да бъде много добър и известен лекар например. Но като основател на фирма, производител на операционни системи за персонални компютри той доказа че това адски много добре го може. Много хора по-света го обвиняват че Microsoft Windows не била добра операционна система и т.н. но факт е че тя успя да завладее този пазар до монополизъм. В такъв смисъл Бил Гейтс е "успял" това което прави да го прави много по-добре от когото и да е било по света. Той също живее себе си. Но и Том Круз също е "успял". Тук става въпрос за два примера когато хората са осъществили себе си професионално и материално. Но има също и други хора, които също са "успели", макар и например да не са станали световно известни или супер богаташи. Например във БГ познавах един съсед, които се занимаваше с дърводелство, които имаше жена и деца, внуци, добри съседи и т.н. Той беше абсолютно доволен с това, което той е. Работеше си професията с голямо желание, не е станал милионер с нея, но доходите от нея му стигаха да живее според неговите представи. Съседите го уважаваха, понеже винаги имаше добро настроение, вършеше си работата доста съвестно. Имаше доста добро семейство без разните караници и т.н.. В такъв смисъл този съсед също е "успял" независимо че не е отишъл да живее в друга страна. Той си е живял по собствените си представи и е постигнал точно това което е искал. Той работеше до дълбока старост и не се е оплаквал че нещо не му харесва или му е "тежко"... Когато беше вече на възраст имаше много близки около себе си: жена, деца, внуци,съседи и т.н.
Така че според мен е много важно човек да успее да намери и развива "себе си" и така той ще се приобщи към кръга на успелите! Независимо къде е в коя страна, каква професия има и т.н.. Понякога съм виждал "успели" лекари които са изнервени, стресирани и се вижда че тази професия не е за тях. Даже и другите да ги смятат за "успели", те самите са страшно недоволни и самата им работа им се струва доста "тежка", "трудна" и "непосилна". Когато човек прави точно това за което го бива и му се отдава, харесва му, то той не се стресира, прави го с удоволствие и като по чудо става и много "успешен".. В която и страна да си, по принцип живееш и със себе си винаги. Така че ако не ти харесва страната в която си, смени я, ако не ти харесва професията която си избрал още когато си бил много млад и считаш че е било грешка, смени я с това което смяташ че е по-добре за теб. Ако смяташ че искаш да учиш някои труден но престижен университет, ако те бива в това, то за теб няма да е никак труден, дори и да полагаш много усилия. Много е важна и смелостта човек да признае пред себе си, ако е на погрешен път, да спре и да промени нещата. Например ако е отишъл в Америка и е смятал че там всичко ще му е добре, но на място нещата не "вървят добре" и се мъчи и проклина всеки ден, то най-добре е да се върне в родината си или пък да отиде в друга страна, където ще се чувства по-добре. Не е важно какво ще кажат роднини, познати, приятели и т.н.. ако си се върнал във БГ "беден" или не си успял да завършиш образование и т.н.. Важното е че ти така си решил за себе си... Това е което мога да кажа за "успеха" въобще, независимо във БГ или някъде другаде...

От Elle (Гост)


Публикувано на 26.10.2006
Отговори на Elle | Добави коментар

Цвети, а мъжа ми го питаха "Верно ли е, че в Бг като те хванат да караш пил ти отрязват главата???"
Аз съм в Щатите от 4 месеца - твърде малко време за каквото и да било. Наистина няма място за сравнение между двата различни свята. Това, което ни крепи, семейството е, че винаги има връщане назад. И така успяваме някак да се справяме засега.
Ще ви разкажа за един българин, колега на мъжа ми. Той е избягал още по времето на комунизма от България, където е бил уважаван и ценен в професията си. Та въпросният човечец се озовава тук с двете си малки деца, с едно образование, което не се цени и с никакъв статут - абсолютно нелегален. 6 години е ринел тор по ферми за жълти стотинки, след това е работил без заплащане в някаква клиника, само и само да покаже какво може и някой да го забележи. След години успява да приравни дипломата си и постепенно... става най - добрият ветеринарен хирург в Чикаго. Работи на свободна практика е непрекъснато го викат по различни клиники да им прави "специалните" операции. Преди около месец е получил за час и половинова операция 15000 долара :))) Ами как да не се гордея с него! Стига се до успех, но след много, много мъка и години. За това всеки трябва да даде сметка на себе си дали си струва. Аз все още не знам за себе си.... но знам, че една врата винаги е отворена да се върна .... и това ме крепи. Пожелавам ти успех!

От Vic (Гост)


Публикувано на 21.10.2006
Отговори на Vic | Добави коментар

До Дани

Първо аз съм съгласна за това със зъболекарите, предпочитам да си отида до моя зъболекар в България, за фризиорите също, и не за друго а защото съм си свикнала с тях и правят това което им кажа. Обаче съжелявам но аз не се залъгвам че съм щастлива аз обичам да живея в чужбина както и в България, просто в чужбина е по интересно, нещо ново, 7 години в Англия ми беше супер но вече ми е тъпо сега съм Нова Зеландия и скоро се прибирам вкъщи за 2-3 години. Аз не съм бедна, така че немисли че само бедните са щастливи щото не им трябва много за да бъдат, пълни простотии даже ми е чудно как зимаш изобщо на някои парите хахахахаха Аз и в България и в чужбина съм си много добре финансово. Успех = на пари......не точно Успех = да бъдеш това което искаш, което може и да е продавач на сергиика в Таиланд скъпа а не милионер!!!!!!

От Chocolate (Гост)


Публикувано на 19.10.2006
Отговори на Chocolate | Добави коментар

Е, ти сега мина от едната крайност в другата :-D Всъщност България е редно да се пише с главна буква, българин и българка са си добре и така:-))
ОК, мила, много се заприказвахме тук. Така и не разбрах в коя страна живееш, но ти пожелавам само положителни емоции и да представяш достойно българите.
Поздрави

От Nora (Гост)


Публикувано на 19.10.2006
Отговори на Nora | Добави коментар

До Dani,

Скъпа Дани-
Българин- зъболекар няма да има честта да се докосне до моите ослепително бели и красиви зъби не за друго ами защото съм доволна от зъболекарите ми тук. 3-ма специалиата се грижат за усмивката ми- един ми чисти и полира зъбите на всеки 4 месеца, друг наблдава здравето на венците ми веднъж годишно, и трети е типичния зъболекар който се грижи за самите зъби. Хирург -специалист ми е вадил мъдреците. Не знам с какви хора контактуваш, ама щом не могат зъбите си да поддържат явно са на дъното на социалната стълба.

Съжелявам че си толкова разочарована от живота си. Желая ти успехи.

«Най-нови « 1 2 3 » Най-стари»

Коментари за: Как се справихте? - Резултати 1 - 10 от 27