Коментари за: Deja vu или нещо друго

« Към историята · Добави коментар

От sweet_hell


Публикувано на 19.11.2007 13:00:05
Отговори на sweet_hell | Добави коментар

Здравей Merylindар от много малка ми се случват и на мен такива "явления". В началото се плашех и не знаех какво да мисля. Най-абсурдното обаче беше, че дежа-ву-тата започнаха наистина да се ревръщат в сънища. Доказателството за това беше, че една сутрин изведнъж се събудих и заявих на приятеля ми че знам за изневярата му с чернокосо момиче, което описах до последната подробност, като аз самата се изненадах от постъпката си, но тои явно от мислълта че наистина съм го видяла заедно си призна. Проследих го и бях шокирана- момичето беше абсолутно същото от съня ми и това не е единствения ми сън, който се е "реализирал". Започнах да свиквм с Deja-vu-тата, и го обяснявам с това, че ни помагат по някакъв начин по-леко да преминем през тежката реазлност и ни подготвят по някакъв начин да преодолеем труднодностите. Отдавна съм убедена в това, че едно нещо за да се случи има защто и че нищо не е случайно. Ако си бясняваме дадено нешто като случайност, то още не сме открили причината, поради която то се е случило. От някъде бях чула израза "пърхаето от крилата на една пеперуда предизвква орнадо на другия край на света".

От Tacho (Гост)


Публикувано на 30.10.2007 00:16:55
Отговори на Tacho | Добави коментар

не мисля че трябва да не обращаме внимание на такива работи защото това е уникално нещо в което малко хора искат да се замислятлятл много сам подробен на тази тема

От Dani (Гост)


Публикувано на 17.10.2007 17:57:30
Отговори на Dani | Добави коментар

Хей радвам се че аз не сам единствената на която се случжат подобни неща.В началото това че познавах ситуацията преди още да е приключила беше много странно-караше ме да се чувствам неловко.

От Merylinda (Гост)
До Bubka ( виж )

Публикувано на 04.10.2007 11:19:59
Отговори на Merylinda | Добави коментар

02.10.2007 13:01:56

Аз искам да вярвам ,че смърта не е края на съществувнето на душата. Може би съм повлияна от близката загуба на скъпия за мен човек и въпреки,че неговата смърт беше"очаквана" никога не можеш да бъдеш "подготвен" за такова нещо. И никога неможеш да твърдиш,че "поживял си е човека, време му беше",защото до пследният си дъх той желаеше да живее и кореше планове.Не искам да говоря за това,защото се натъжавам,но просто немога да приема смърта като край.Необяснимо е,както е и необяснима вселената. Все още никой неможе да каже колко е голяма Вселената, колко планети като Земята има, има ли въобще "Край" тя.... Ето на-необясними, недоказани и наистина необятни за съзнанието въпроси. Защото ако приемем, че Вселената има край-то след него какво?:-)Но това наистина е друга тема-незнам вашето мнение по въпроса какво е.

От Bubka (Гост)
До Merylinda ( виж )

Публикувано на 02.10.2007 13:01:56
Отговори на Bubka | Добави коментар

28.09.2007 11:37:48

иска ми се да продулжиш коментара си от последното изречение на преднияр тоест оттук
"Наскоро загубих много близък и любим за мен човек, и не само,че не приемам смъртта,като един край,а я приемам като част от пътя на нашата душа.Но това е друга тема вече...:-)" Само ми се струва или загатна че вярваш в прераждането?

От Merylinda (Гост)
До Bubka ( виж )

Публикувано на 28.09.2007 11:37:48
Отговори на Merylinda | Добави коментар

13.09.2007 14:34:09

Благодаря ти ,че споделяш това свое "преживяване"(ако мога така да се изразя). То допълва с още някое и друго квадртче, част от пъзела, който явно сам човек неможе да сглоби сам. Нужни са различни гледни топчки,опит и мнения,за да разберем наистина какви са тези силни и осезаеми моменти и състояния. Аз лично понякога се чувствам като в матрица:-) Хората от векове(независимо от религията си или националността си), говорят за понятието "съдба"-което ще рече, предопределеност. Сигурно някой хора просто ннадникват през ключалката и в проблясък виждат бъдещи/или минали моменти.Наскоро загубих много близък и любим за мен човек, и не само,че не приемам смъртта,като един край,а я приемам като част от пътя на нашата душа.Но това е друга тема вече...:-)

От Ането (Гост)
До Медея ( виж )

Публикувано на 23.09.2007 21:11:21
Отговори на Ането | Добави коментар

19.02.2007 16:24:07

Права си за спомена от предишен животл И на мен ми се случи нещо подобно и се чувствам толкова странно Знам че каквото и да направя - някои неща са просто предопределени и не могат да бъдат променени по никакъв начин

От Bubka (Гост)


Публикувано на 13.09.2007 14:34:09
Отговори на Bubka | Добави коментар

дълго се чудих дали да пиша нещо и аз и накрая реших да го направя с риск някой да ме сметне за луда От около година и половина не съм особено добре със здравето и често се случва да припадам без причина Ходих на много пргледи и лекарите си мислеха че имам някакъв тип атипична епилепсия но пък не бяха сигурни понеже не съм на години за да се прояви такова заболяване и слава богу После пристъпите затихнаха Последно припаднх преди месец и половина за 3 дни 2 пъти и загубих съзнание за повече от 30 секунди Във времето на припадъка аз обаче не бях там Уж съзнанието ми е изклбчено а пък не беше Чувствах се безумно щастлива и рееща се ипзълнена с лббов и обичана както никога в реален живот Спокойна и безумно щастлива Срещах хора които в реалния живот не познавах и които също се рееха и хем бяха там където и аз бях хем ги нямаше Бяха хем непознати хем ги чувствах все едно цял живот съм ги познавала Беше като великолешен сън който не исках да свършва Пред мен виждах цели животи Изведнъж се събудих в прегръдките на приятеля си който ме обливаше със студена вода Безумно много хора се бяха събрали и ме гледаха странно Приятеля ми каза че сум припаднала с отворени очи и усмивка на лице А аз вече будна се чувствах нещастна че съм се върнама в реалния живот А къде съм била всъщност

От Вики (Гост)


Публикувано на 29.07.2007 10:56:33
Отговори на Вики | Добави коментар

С мен също се случват такива неща, дори понякога не мога да различа хората които познавам от непознати, защото ми се случва да имам чувството че ги познавам, и чак когато ги поздравя и видя изненада в очите им разбирам, че пак съм в "странното си състояние". Дори ми се случва понякога да гледам отстрани, в смисъл виждам себе си и околните, но отстрани и когато всичко се нормализира се чувствам много странно като чели не съм аз. Понякога и аз се страхувам, но то е по скоро от неизвестното. Опитвам се да приема нещата като нещо което имам дадено "Свише".

От DilQRa (Гост)


Публикувано на 28.07.2007 21:09:30
Отговори на DilQRa | Добави коментар

Това не е причина да се плашиш Не знам дали си чувала но ние жените сме надарени с особена интуиция и изпитваме някои свръхестествени усещания Свръхестествена например е връзката майка-дете Случват се всеки ден много необясними неща и ако не вярваме в тях това не ни прави здравомислещи а по-скоро тесногръди Приеми че имаш по-голяма чувствителност към такива неща и че е твоята малка дарба вместо да се притесняваш Помни че някой ден ще се радваш че можеш да се довериш на своето вътрешно Аз за да постъпиш правилно Задгробен живот смятам че има както и вярвам в преражданията Интересите и влеченията на хората в този живот много хора ги обясняват с предишен Знай че хората които познаваш в този живот си ги познавала и в преденр а тези които ти се струват познати явно ти предстои да опознаеш за да затвориш кръга Не знам-това е просто едно предположение без научни доказателства но природата на човека е нещо което още не е напчлно разгадано

«Най-нови « 1 2 3 4 5 6 » Най-стари»

Коментари за: Deja vu или нещо друго - Резултати 21 - 30 от 75