Коментари за: Страх ме е да вървя напред, да се развивам...

« Към историята · Добави коментар

От Юли (Гост)


Публикувано на 16.08.2007 13:10:00
Отговори на Юли | Добави коментар

ако те е страх, тогава си налягай парцалите.
аз също съм била секретарка и знам какво е. но ако стоях на едно място и се страхувах, досега щях да работя в онова мизерно предприятие, на 2 смени и да зачиствам бакелит на шмиргел.
сега съм в офис, в центъра на града, договор, осигуровки, гонят ме в 17,30 да си ходя, пари за облекло, карама магистратура счетоводство и колкото и да ме плаши счетоводството, пак ще се надскоча. така, както го правя от 17 години. така, че оглеждай се , ослушвай се и ако ти стиска, продължавай напред

От Tita (Гост)


Публикувано на 31.07.2007 18:36:08
Отговори на Tita | Добави коментар

Амбицирай се малко и дай повече от себе си в работата ако и тогава шефа е недоволен търси си нова Винаги носи усмивки навсякъде Такива хора са най предпочитани

От Lind (Гост)


Публикувано на 12.05.2007 16:19:54
Отговори на Lind | Добави коментар

Лана, много добре те разбирам. След като завърших преди няколко години, и аз съм работила професии, които нямат връзка със специалнотста ми. Не мога да кажа, че бяха добре платени, но бяха нещо все пак. Колкото до унизителните - унизителна работа няма, а университетите бълват висшисти един след друг, така че родината е пълна с неграмотни висшисти. Дипломата не е нещо, въз основа на което да ти опънат червената пътека и да ти предложат директорско кресло - тя е един необходим МИНИМУМ за всяка квалифицирана работа.
Както и да е, моят проблем беше не че работата е унизителна, а че не ме влечеше. Истината е, че обичам специалността си - всички тях, защото съм с бакалавърска степен и две различни магистърски, всъщност едната все още не съм я защитила, сега ми предстоят последните изпити. Както казвах, обичам специалностите си и искам да работя по тях, така че това, което работех, ми тежеше, защото изискваше страшно много време, не ми беше интересно, а и заплатата не беше добра.
Преди няколко месеца ми се усмихна щастието и си намерих работа по своята специалност - още по-тежка, в началото и със съвсем ниска заплата, но това беше работата, с която искам да се занимавам цял живот, така че приех. Сега заплатата ми расте малко по малко, свободното ми време намалява не за друго, а защото работата ми е интересна и съм щастлива да я работя - уморена, но щастлива! Ако бях се уплашила от дългото работно време и ниската заплата, къде щях да съм сега?
Така че имай предвид дългосрочните си планове - искаш ли да работиш по специалността си години наред, да трупаш опит, да се развиваш в тази област или за теб тя е нещо временно? Помисли си какви са приоритетите ти - професионално израстване или чат през свободното време. И не си мисли, че не разбирам страха ти да вървиш напред - по едно време и аз бях ужасена, най-вече защото предишната ми работа не вървеше особено, така че малко по малко се убеждавах, че нямам качества да се справя. Когато обаче си намерих работата, която обичам и в която ме бива, нещата си тръгнаха от самосебе си. Все още ме е страх, но този път вярвам, че ше се справя.

От Рита (Гост)


Публикувано на 05.05.2007 07:23:39
Отговори на Рита | Добави коментар

Хем те сърби,хем те боли.

От До Лана (Гост)


Публикувано на 14.04.2007 21:38:42
Отговори на До Лана | Добави коментар

Много тъпи коментари прочетох тук по темата. И тръгнали всички да те упрекват....Аз те разбирам - просто страх от неизвестното, от това да не се окаже накрая че тази работа, която работиш в момента е по-доброто от нещо друго бъдещо. Не е само до амбиции искам да ви кажа на всички, които упреквате авторката. Това си е и риск до някъде. И не е само до издигане на по-висока длъжност - всичко е комплексно, а именно: какъв ти е шефът, имаш ли свободно време по време на работно време, имаш ли достатъчно време за почивка през седмицата, привързан ли си към колегите си, и в крайна сметка изпитваш ли удоволствие от професията, която упражняваш. Аз съм на 25 - икономист и филолог, но работя в съвсем друга сфера. Образованието обаче много ми помага при контактите с хората, както и да разбирам естествено различна по тип информация. Към авторката: Прецени какво те прави щастлива. За какво ти е по-висок пост, ако е с цената на личния ти живот, или ако отговорностите са значително повече, а разликата в сравнение със заплащането на предишаната работа е минимална?

От Ileen (Гост)


Публикувано на 04.04.2007 20:30:40
Отговори на Ileen | Добави коментар

До Ано-
Нейния проблем е че дефакто няма самочувствие и от страх да не се провали даже няма да опита да създаде опит.

Тази диплома сигурно е взета колкото да се каже че има образование някакво-защото всички имат и авторката да не остане назад, без някакви особени амбиции. Когато човек няма амбиции нищо не помага.

Много хора са завършили разни икономически универститети -ей така....да се каже че не са по-назад от другите, без да ги влече материята. Едиснтвеното което им помага това образование е да разбират криво ляво като четат икономически статии...до там се стига.

Най-важното в кариерата на даден човек е амбицията. А тя не идва с дипломата.

От Ano (Гост)
До Ileen ( виж )

Публикувано на 04.04.2007 18:33:52
Отговори на Ano | Добави коментар

04.04.2007 18:24:05

Ами и аз съм на това мнение. И мисля, че точно това съм писала. Или нещо друго се разбира? Коментарът ми за квалификацията беше само и само да изтрезнее момичето и да не мисли, че като има диплома и просто... Такъв синдром е често срещан, но аз мисля, че това самочувствие по-скоро пречи от колкото помага. Нищо лично.

От Ileen (Гост)


Публикувано на 04.04.2007 18:24:05
Отговори на Ileen | Добави коментар

Ано,
Разбира се че образованието само по себе си не е така важно както опита. Но как да получи опит като я е страх да си намери работа по специалността? Нали от някъде трябва да почне??? Нали всеки е бил без опит в даден период?? Колкото повече чака, толкова повече ще се обезсмисля дипломата и.

От Didi (Гост)
До Лана ( виж )

Публикувано на 04.04.2007 16:13:42
Отговори на Didi | Добави коментар

04.04.2007 15:28:45

Разбира се желая ти от сърце да успееш и вярвам,че ще успееш!Само когато човек устоява позициите си и рискува печели.Това е супер че учиш немски,защото в момента това е езика,който се кодира навсякъде.А любовта си е любов има време и за нея ,а най-добре е да можеш да ги съчетаваш и двете-кариера и приятел. Когато вярваш в себе си само тогава ще успееш и ти пожелавам точно това.

От Лана (Гост)
До Didi ( виж )

Публикувано на 04.04.2007 15:28:45
Отговори на Лана | Добави коментар

04.04.2007 15:10:39

Благодаря ти мила за този коментар!
Реших лятото да започна курсове по немски, имам нужда от 2 западен, разглеждам обяви за работа, но на много места не искат само английски език.
И сега съм решила да се възползвам от факта, че съм на посредствена работа, за да науча в свободното си време още един език.
А и е въпрос на време да се реша на по-добра работа, вече не желая да работя в тази фирма, дори и на по-добра позиция в друг отдел.
Пожелай ми късмет в търсенето на работа.

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Страх ме е да вървя напред, да се развивам... - Резултати 11 - 20 от 36