Коментари за: Обичам го,но не искам дете от него

« Към историята · Добави коментар

От Ileen (Гост)
До Lind ( виж )

Публикувано на 22.04.2008 19:38:41
Отговори на Ileen | Добави коментар

22.04.2008 19:35:46

Никой не знае- някой родители изпращат децата си в отвъдното и пак са сами накрая..други родители поради други прични си умират не мили-недраги..
Кой може да каже каква е съдбата..
Тез деца да не са супермени...Някой страдат от болести и накрая родителите трябва да ги гледат доживот, катастрофи, работи..

Не искам да бъда черногледа, но искам да кажа- това че някой е родил дете не значи, че старините му са осигурени...

От Lind (Гост)
До Ileen ( виж )

Публикувано на 22.04.2008 19:35:46
Отговори на Lind | Добави коментар

22.04.2008 19:33:11

Точно така. А съвсем отделен е въпросът, че родителите, които са свършили добра работа, като са отгледали добри деца, няма да останат без грижи и гледане.

От Ileen (Гост)


Публикувано на 22.04.2008 19:33:11
Отговори на Ileen | Добави коментар

Поуката от историята е-

Родителския егоизъм не води до нищо добро.


Човек не трябва да си прави "тънки сметчици" -особено пък с децата си. Човек трябва да остави децата си свободни, а не да ги задължава да се въртят около тях като "гледачи".

Жовота понякога се извърта в странни посоки...

От Ileen (Гост)
До Lind ( виж )

Публикувано на 22.04.2008 19:24:51
Отговори на Ileen | Добави коментар

22.04.2008 18:56:43

"Да родиш дете само за да има кой да те гледа на стари години е най-големият егоизъм на света според мен. "

Линд, това е много правилно, което го казваш. Говорят за егоизъм, а на децата си гледат като на "гледачи".

Аз и брат ми живеем извън БГ от 18-20 годишни. Той е в друг град, аз в друг, той си следва един път, аз друг, не че живеем заедно. НО сме далеч от родители. Всичките познати на нашите се скъсаха да ги наричат едва ли не глупаци, че ни пуснали в чужбина да живеем, защото "нямало да има кой да ги гледа". Да си оставели поне едно дете, че да ги гледа...

Родителите ми казват- ние ще се гледаме сами, децата където искат-там да се развиват и живеят.

Какво се получава след години обаче...

Всичките деца дето са около тез познати с цел "гледане" само смучат от родителите си и не ми се изпада в подробности, но с две думи "болен-здрав носи".

А аз уж съм далеч- излекувах баща си от рак в Германия. Всички в БГ си мислеха че е тръгнал вече към гроба .

След това всички ахкат и всички ходят при тях да ги питат как станало чудото и даже непознати и звънят за акъл, лекарства и т.н.

Първо ги съжеляваха че нямало кой да ги гледа и едва ли не им се надсмиваха, че стари щели да си умрат-немили -недраги..А сега им завиждат, че изтръшкаха целия свят по почивки и се лекуват в най-добрите болници.

Ако родителите ми бяха егоисти и ме бяха спряли за да "ги гледам"-нямаше да мога да им помогна, ако бях в БГ, защото нямаше да има връзките,информацията и парите, които бяха необходими за да спася баща си.

От Lind (Гост)
До Ileen ( виж )

Публикувано на 22.04.2008 18:56:43
Отговори на Lind | Добави коментар

22.04.2008 18:38:05

Илейн, напълно съм съгласна с поста ти. Бих желала да добавя само, че неготовността или дори нежеланието - защото и това съм го виждала - на една жена да има дете не я прави по-малко жена и определено не е мерило за характера й. Мярнах някъде по-надолу мнения, че това е израз на егоизъм, бездушие и едва ли не престъпление. Е, моля, аз искам да имам деца един ден, но не смятам за свой дълг да увеличавам населението на земята. И определено не смятам, че съм егоистка, като се наслаждавам на живота си такъв, какъвто е. С никого от бившите си приятели не съм изпитвала желание да имам дете, но имам приятелки, които започват да ахкат по детски дрешки на втората седмица след запознанството. Не ги съдя и те не ме съдят. А колкото до поста, който свързваше в едно изречение "егоизъм" и "няма да има кой да те гледа на стари години и така ти се пада", мога само да смятам, че тази, която го е писала, е или почти дете, или не се е сблъсквала с трагедии. Да родиш дете само за да има кой да те гледа на стари години е най-големият егоизъм на света според мен. В момента баба ми се възстановява след операция от рак и майка ми е съсипана от грижи за нея, ходене по доктори, бумащина, защото споменатите доктори се изживяват и като най-великите администратори и създават бюрократски спънки пред прегледите и изписването на лекарства и така нататък. Смело мога да твърдя, че ако навремето баба ми беше родила само за да има кой да я гледа един ден, по-голяма егоистка няма от нея на света. За щастие знам, че не е така.

От Ileen (Гост)
До Елче76 ( виж )

Публикувано на 22.04.2008 18:38:05
Отговори на Ileen | Добави коментар

22.04.2008 18:22:07

Всичко се променя на 180 градуса с деца-това е така, но мисля, че като си има хармония-ще си продължава да я има..всичко ще е точно.

Аз виждам децата като една рязка граница, едно разделение на "живота преди децата" и "живота след децата".

Просто се наслаждавам на "живота преди децата" колкото мога, защото появят ли се-няма връщане назад.

Имам една позната -първото го е родила на 34 и има 3 деца- две момичета и 1 момче. Обича си децата до полуда, но тя ми е казвала едно нещо-"Радвай се на живота си преди децата-на личните си, спонтанни отношения с мъжа си, на свободата, на пътуванията, на младостта си, защото родят ли се децата- няма да е същото.."тя ми е казвала, че най-свободните, безгрижни, хъбави години са преди децата, въпреки, че много ги обича и аз лично мисля, че е страхотна майка...
Има една носталгия към този период, както всеки възрастен има една носталгия към детските си години..просто едно безгрижие, една свобода..

Човек сякаш забравя за собственото си съществуване покрай децата, годините се нижат и живота минава неусетно....

От Елче76 (Гост)
До Ileen ( виж )

Публикувано на 22.04.2008 18:22:07
Отговори на Елче76 | Добави коментар

22.04.2008 18:15:14

Дар така е Даже аз се притеснявахр че появата на едно дете може да развали хармоничните отношенияр които бяхме изградили с приятеля ми Беше ни наистина добре заедно и се опасявахр че детето по някакъв начин може да развали нещата Колкото и абсурдно да звучир това се случва нерядко между двама душир които се обичат За щастие това не се случи

От Елче76 (Гост)


Публикувано на 22.04.2008 18:18:04
Отговори на Елче76 | Добави коментар

Допуснала съм грешка-пунктуация

От Ileen (Гост)
До Елче76 ( виж )

Публикувано на 22.04.2008 18:15:14
Отговори на Ileen | Добави коментар

22.04.2008 18:07:42

Съгласна съм с мнението ти. Аз се опитах да обясня една такава позиция и просто не беше приета. За мен пък няма по-натурално нещо от тази "неготовност" на една жена за дете. Това е голяма промяна на начина на живот и всеки е готов за подобна промяна в различно време. Няма рецепта, няма формула. Всяка жена е индивидуална. Даже както в твоя случай, много често дори и планираните бебета плашат една жена, почва да съжелява да не би да е грешка, има и състояние наречено "следродилна депресия" и т.н. Много хормони играят, много промени, не само в тялото и физиологията, но и социално, и дори скесуално (получават се промени в отношенията мъж-жена, вече като родители)нямаш самостоятелност като двойка....Не всеки го иска това нещо по всяко време.

Определения момент на тази готовност идва при повечето жени, но е в различно време.

От Елче76 (Гост)


Публикувано на 22.04.2008 18:07:42
Отговори на Елче76 | Добави коментар

Мисляр че е напълно възможно авторката да обича приятеля си и въпреки това да не е готова да стане майка точно в този моментл Може би като си дава отсрочка още 2 години си дава време да свикне с тази мисъл Жените са различни и всеки трябва да слуша преди всичко вътрешния си гласр а не да действа под натискр дори и когато става дума за нещо толкова хубаво като това да имаш дете Говоря и от собствен опит Аз съм на 31 год и сега чакам дете и наистина го искамр но ми беше омръзнало всевъзможни познатир приятелир съседир роднини и други да ми обясняватр че на всяка цена трябва да имам дете и да ме питат какво още чакам Просто не се чувствах готова и исках сама да стигна до това решение Ако приятелят й държи на неяр ще се съобрази с желанието й и няма да я притиска Може би именно натискът е това което я притеснява Според мен това е много лично решение и всяка бъдеща майка трябва да е достатъчно мотивирана за него При мен например въпреки че детето беше планирано и желано когато забременях първоначално изпаднах в лека депресия Все пак искам да успокоя авторката и всички други колебаещи се женир че явно природата си знае работата и в този период от няколко месецар докато носиш бъдещето си дете се научаваш да го обичашр да го желаеш и всички страхове и съмнения постепенно избледняват
Съжалявам за липсата на пунктоация но не ми се изписват знаците

«Най-нови « 1 2 3 4 5 6 7 » Най-стари»

Коментари за: Обичам го,но не искам дете от него - Резултати 31 - 40 от 398