Коментари за: Приятелка, съперничка

« Към историята · Добави коментар

От Perlaisapfir (Гост)


Публикувано на 13.07.2008 17:06:46
Отговори на Perlaisapfir | Добави коментар

Ами много е просто-намери си една приятелка дето е по-грозна от теб и нещата ще се обърнат в твоя полза! Айде сега!

От Вероника (Гост)


Публикувано на 13.07.2008 12:46:02
Отговори на Вероника | Добави коментар

Завистта няма да ти помогне.Вместо това се вгледай в себе си,открий си козовете и наблегни на тях.Завистта е негативно чувство,ще ти се изпише на лицето и ще погрознееш :P

От Nyu (Гост)


Публикувано на 13.07.2008 01:32:32
Отговори на Nyu | Добави коментар

Здравей, мило момиче. Ще ти разкажа за мен. Всичките ми години в училище преминаха в сянката на други, може да се каже, че бях отличничка, но това не ми стигаше. Имах доста ниско самочувствие, не смеех да си вдигна главата, когато ходех, гледах много-много да не се забелязвам, съвсем се бях комплексирала. Проблемът при мен беше, че повечето ми съученици ме подиграваха за нещо. Имам по-женствени форми, в смисъл по-голям ханш, бюст и малка талия, но те ме подиграваха, че съм дебела. Всъщност никога не съм била дебела, но толкова ми се наби тази мисъл в главата, че животът ми се превърна в ад. От у-ще ми останаха само 4-5 приятели, с другите не поддържам отношения, нищо добро не съм видяла от тях, а винаги съм се опитвала да бъда мила и да помагам. Когато ме приеха в университета, си обещах, че всичко ще се промени, не знам до колко съм съумяла да го реализирам, но забелязвам една положителна промяна, започвам все повече да се харесвам, пък и интересът от мъжка страна расте все повече. Прави ми впечатление, че сега мен ме заглеждат повече, доволна съм от себе си, имам сравнително висок успех в университета и може би чак тук срещнах хора с общи интереси, с които се разбирам. Едва ли някой от тях сега би ме обидил за ханша или нещо друго. Просто хората порастват. Не съжалявам, че така се е случило, защото то ме промени. Някой беше писал за влакът с пътниците - това е съвсем вярно. Ще завършиш в училище, ще учиш, ще работиш в друга сфера и с други хора, там ще намериш мястото си. Бъди себе си, не се опитвай да подражаваш на някого и недей да завиждаш, защото смисъл няма, а само себе си ще тормозиш. Пожелавам ти успех
Поздрави

От Светица и грешница


Публикувано на 12.07.2008 21:32:51
Отговори на Светица и грешница | Добави коментар

не е любов и щастие всичко, което виждаш, затова внимавай на кого завиждаш!!!
сигурно и тя си има своите комплекси и терзания! едва на 18 години си! животът е пред теб! ще срещнеш и ти човек, който да те обича и да те ощастливи!
горе главата, миличка!

От Жени799
До excessive__f ( виж )

Публикувано на 12.07.2008 03:32:23
Отговори на Жени799 | Добави коментар

10.07.2008 23:50:14

бих казала- и аз така мисля!

От Жени799


Публикувано на 12.07.2008 03:25:58
Отговори на Жени799 | Добави коментар

Всеки има своя звезден миг,явно твоя още не е дошъл.Стига си се самонавивала и подтискала-отпусни се малко.Ти сигорно си имаш др.плюсове-съсредоточи се върху тях.

От Usmivka (Гост)


Публикувано на 11.07.2008 22:13:26
Отговори на Usmivka | Добави коментар

Ще ти разкажа нещо за себе си, не знам дали ще ти е от полза. Аз бях в обратното положение- все едно твоята Лили. В училище имах приятелка, която не беше толкова атрактивна за момчетата колкото бях аз. Усещах, че тайно ми завиждаше. Където и да ходехме двете, все на мен обръщаха внимание, за нея- както се казва- каквото остане. Тя се дразнеше, но бяхме все заедно, защото и тя имаше полза от мен. Сега- след години- тя намери точния човек, има си семейство, детенце, а аз като шаран от много избиране и възможности си опропастих доста време от живота с неудачен брак и партньор. Така че- споко! А пък големината на гърдите няма нищо общо с харесването...

От Мечтателката (Гост)


Публикувано на 11.07.2008 11:55:17
Отговори на Мечтателката | Добави коментар

Много благодаря на всички за милите думи и за разбирането вие наистина много ми помогнахте и ми дадохте кураж ще се постарая да спазвам наставленията които ми дадохте и да бъда себе си благодаря ви мили приятели мисля че наистина мога да ви нарека така сред вас намерих подкрепа и разбиране които да си призная честно не съм очаквала ако иска някой да ми пише ще се радвам извинявайте че не слагам препинателни знаци но нещо клавиатурата ми се прецака съжалявам за писането

От Киси


Публикувано на 11.07.2008 10:55:18
Отговори на Киси | Добави коментар

споко, миличка. Аз ще ти разкажа моята история. И аз бях в твоето положение, до 18 г. не си имала гадже, не се бях целувала и т.н. При мен беше по-гадно, защото бях с 3 такива приятелки, всички готини момчета идваха при мен, за да ме разпитват за тях и никой капка внимание на мен. Но порацтнахме и какво се случи:
първата - се хвана с един, забременя, роди на 19 и сега си чука главата. разведе се, чуди се как да си гледа детето, излиза с различни мъже все едно пак на 19 и нищо не става от нея. погрознявала, изглежда на 100 години и не си гледа детенце, което е сладурче.
втората: от много избиране сега роди дете на един, който само й изневерява.
третата все още се държи.
Та всички бяха толкова хубави, с много гаджета, отхвърлиха толкова добри момчета, подиграваха се с тях. А сега всички като ме видят и едва ли не на мен ми завиждат, защото бързаха да порастнат и сега се чувстват заробени. Аз им се виждам още безгрижна/не че е така/ и всички искат да са на моето място.
Има време за всичко, не бързай да пораснеш! Ще ти се случи всичко!
Успех!

От Nikiiit


Публикувано на 11.07.2008 10:55:05
Отговори на Nikiiit | Добави коментар

Тази история ми напомни на мен самата преди мнооогоо години. Бях задръстено до безобразие зубърче :) Имах приятелка, най-добрата ми приятелка - хубава, стройна, забавна...Когато бяхме само двете си прекарвахме супер, но когато бяхме в компания, се чувствах крайно не намясто до нея, а и тя някак подсъзнателно правеше много неща с цел да ме комплексира допълнително...А бяхме израснали заедно, от детската градина бяхме приятелки още и преди да влезем в пубертета нямаше такова разграничение - и двете правехме глупости, биехме момчетата и се оплакваха от нас по родителски срещи. После, с влизането в пубертета, аз качих килограми - 160см, а тежах 58-60кг., това ме комплексираше, а Тя беше слабичка, стройна, чувствах се много жалка в нейната компания и сама се сдухвах. Околните просто започнаха да ме възприемат така, както и аз самата. Слава богу след седми клас се разделихме и две, три години аз упорито се борих с комплексите, които си бях насадила покрай нея. Учих, отслабнах, започнах да изпробвам чара си върху момчетата - сама, без да съм в нечия сянка. И се оказа, че никак не се справям зле, но доста време ми трябваше за да повярвам в себе си, да открия своите силни страни и да престана да се сравнявам с нея, да се опитвам да бъда като нея...Защото до като го правя, мога да съм само едно смешно копие....А е много по добре да съм си самата аз. Не се бяхме виждали с това момиче много години. Последния път като си отидохме в родния ни град с мъжа ми, отидохме на едно барче - тя беше сервитьорката, видяхме се, зарадвахме се една на друга, поговорихме си - тя се опитвала да кандидатства, но не я приемали никъде и накрая се отказала, хванала се да бачка в барчето и така вече трета година, няма си сериозно гадже - ухажори има, но я търсят само за секс, и честно си призна, че ми завиждала за моя живот...

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Приятелка, съперничка - Резултати 21 - 30 от 38