Коментари за: Странна любов

« Към историята · Добави коментар

От Dolce_vita (Гост)


Публикувано на 11.11.2008 18:07:20
Отговори на Dolce_vita | Добави коментар

Аз също имах случай като твоя. Разведена съм с едно дете. 3 години след развода срещнах сегашния си мъж, който в началото не приемаше детето ми, но не защото не ме обича, а защото го беше страх от новото, не знаеше дали ще добър родител, а най-големият му страх беше детето ми дали ще го приеме като баща. Въпреки всичко аз рискувах и се преместих да живея при него. В началото /първата година/ той имаше доста трудностни с общувенето с малката, но аз му давах сили, окуражавах го и му помогнах да заобича дъщеря ми. Сега не може и минута без нея и всичко това благодарение на моето търпение и подкрепа. Така, че ако наистина любовта между вас е така силна, помогни му да заобича децата ти, защото може би и в твоя случай просто го е страх..... УСПЕХ!!!

От Kitttty (Гост)


Публикувано на 04.11.2008 08:32:19
Отговори на Kitttty | Добави коментар

Разведена съм от шест години. Първият мъж, с когото имах връзка след развода си ми каза нещо, което никога няма да забравя: "ако някога за някого, двете ти дъщери са проблем, изритай го на секундата от живота си, защото те са част от теб и мъж, който твърди, че те обича би следвало да те обича с всичките ти съставни части!" Далеч съм от мисълта, че доведено дете може да се обича като собствено, но проявата или непроявата на толерантност и търпение към това дете, говори ясно за човека отсреща. Ако е нетолерантен към теб в това отношение, уверявам те ще дойде момент, когато неговата нетолерантност ще се прояви и в други отношения! Защото любовта е надмогване на себе си в определени моменти в името на любимия човек. Едва ли е приятно да го чуеш, но съм уверена че е истина. Не бързай да раждаш още едно. Не мисля, че ще реши проблема. По вероятно е да го задълбочи допълнително. А помисли и за себе си: с две деца е трудно да си самотна майка, а с три? Уверявам те, има мъже и не са никак малко, за които наличието на деца от друг брак не е никакъв проблем. Някои дори го приемат като предимство. Говоря от опит!

От Mama (Гост)


Публикувано на 29.10.2008 22:57:53
Отговори на Mama | Добави коментар

Авторке
след като той не иска децата ти значи не те обича-обича само себе си.Аз съм била в подобна ситуация но с човек който много ме обичаше. Мило и драго даваше за децата.Купуваше им много играчки.Ходехме по манастири.Гори.Картинг.Увеселения. Веднъж дори се пусна заедно с тях на една закрита пързалка - абсолютно забранено за възрастни - така пишеше на табелката. Беше казал на една своя позната че има 2 деца на въпроса й дали има деца когато се запознали. Рисуваше с тях. Но все пак избрах да остана с баща им.Цял живот ше си нося кръста. Но да са живи и здрави всички. Просто исках да ти разкажа как се държи мъж който обича.Ако наистина обича теб ше обича и децата ти.

От Az (Гост)
До Объркана ( виж )

Публикувано на 26.10.2008 21:19:28
Отговори на Az | Добави коментар

18.10.2008 10:43:41

Аз съм от Стара Загора.

От Timi83 (Гост)


Публикувано на 26.10.2008 21:08:02
Отговори на Timi83 | Добави коментар

Аз съм също като теб , но в по напреднала фаза и ужастно съжалявам и чак сега мисля да го напусна.от къде си?

От Объркана (Гост)
До Л. ( виж )

Публикувано на 20.10.2008 21:53:29
Отговори на Объркана | Добави коментар

20.10.2008 18:06:19

Л.Благодаря ти.Всичко което казваш е така.За мен най-вайното са децата.Незнам,защо съм била такава глупачка,че да очакавам нещо да се промени.Изгъбих една година,в опити да променя нещо и осъзнах,че не си струва.Освен да му пожелая щастие нищо друго няма да направя повече.Благодаря на всички ви.

От Л. (Гост)
До Объркана ( виж )

Публикувано на 20.10.2008 18:06:19
Отговори на Л. | Добави коментар

18.10.2008 10:43:41

Авторке, спорът тук се отклони драстично от твоята тема, все около въпроса за човешките чувства.Дано и в нашите прения сме ти помогнали в нещо-ако не друго, си видяла позицията на ''неприемащите ''чужди деца. А това само може да ти е от полза.
Радвам се,че ти смени донякъде гледната си точка- поне от това, което пишеш.
За една добра майка няма нищо по-важно от това децата й да се чувстват добре и да не страдат заради нейни грешки.
Аз също съм майка и макар,че не съм в твоята позиция не бих могла да приема човек, който изпитва неприязън към детето ми.След констатирането на този факт всичко би било безпредметно с него-и връзка, и общи планове.
Такава любов не е странна, както я наричаш, тя изобщо не е любов. Знам,че за някои ще прозвучи кощунствено (но тяхно право да си правят илюзии за това какво е любов), но такъв човек не обича и теб самата -независимо какво казва.

След като не може да се зарадва на усмивката на детето ти заедно с теб, след като не може да сподели неспокойствието ти, когато е болно,или пък ''пресмята'' неистово колко у ''струва'' гледането на ''чужди'' деца- за какво ти е нужен?
За да усещаш тежестта на тази неприязън, или още по-лошо- децата ти да страдат от нея?

Това е ужасно наказание за тях,за което те няма да имат никаква вина.
Любовта на майката е свята,затова ти пожелавам с цялото си сърце да срещнеш не човечето, а ЧОВЕКА с който ще бъдеш щастлива и като жена, и като майка!!!!

От Л. (Гост)
До Някоя си ( виж )

Публикувано на 20.10.2008 17:46:18
Отговори на Л. | Добави коментар

17.10.2008 15:22:43

Когато обичаш, децата на другия не са проблем.
Ако са проблем -значи това не е любов.
Това е от мен.Ще ти го потвърдят всички тук- и с мнения, и с примери от Живота.
А ти си живей твоето жалко съществуване затънала в сметки и егоизъм.

От Lind (Гост)


Публикувано на 19.10.2008 19:26:02
Отговори на Lind | Добави коментар

И още един причер, пак от живота: брат ми е на 15 години, както и синът на една позната, която живее с друг мъж. Караница вкъщи, неразбирателство, двата мъжки елена преплитат рога кой ще излезе над другия. Разгорещява се тонът и брат ми отнася един шамар. Същата ситуация и в другата къща. Обаче последствията са съвсем различни: вкъщи майка ми избухва "Не ти давам да удряш децата, все едно колко са диви!", баща ми си отнася своя шамар от жена си, два дни сърдене на майка ми, че не може да си владее нервите, три дни бяс на брат ми заради нараненото му мъжко достойнство и на четвъртия пак се хилят и гледат мач заедно. А познатата е потопена в тежки размисли и не е сигурна дали синът й е отнесъл шамара защото е дивак или защото не е истински син на партньора й. Знае, че е заради първото, но си има едно малко червейче, дето не я оставя на мира - "ами ако все пак?" С други думи, ти постоянно трябва да се доказваш пред партньора си, че не ревнуваш от детето му. Моите уважения към сдържаните хора, които не избухват и така нататък. Аз не съм от тях. И не виждам причина да се променям само защото трябва да се съобразявам със съвсем естествените подозрения на партньора си. С други думи - такт, търпение и прочие добродетели са необходимо оръжие в арсенала на такива хора. А на мен ми липсват - очевидно мястото ми не е там.

От Lind (Гост)
До Edna nepoznata ( виж )

Публикувано на 19.10.2008 18:57:18
Отговори на Lind | Добави коментар

18.10.2008 23:31:33

Пропусна да кажеш само едно: че за разлика от повечето други компромиси животът с човек с деца - все едно майка или баща - те поставя в положение, при което никога не знаеш какви компромиси ти се налага да направиш. Има едни предварителни обещания, че детето няма да се меси, че ще го вижда само два пъти в месеца и прочие, но тия обещания просто не струват! Пример: в пет и половина вечерта майката разбира, че й се налага да остане до по-късно на работа. Най-естественият импулс е да позвъни на бащата и да каже: "Вземи детето от детската градина, защото така и така стана." За бащата е естествено да отиде - ако е свестен, де. А жената с него се ядосва, защото вместо да отидат на предварително замислената вечеря, трябва да прекарат вечерта вкъщи с детето. Пак естествено. И това е пример от живота на една моя позната. По-лош вариант: "Трябва да си гледаш детето сама като голяма жена" - и телефонът се трясва. Майката започва да върти като луда телефони на приятелки, защото това дете все някой трябва да го вземе. Защото ситуацията се променя. Пак пример от истинския живот: разведен мъж с втора съпруга се готвят да отидат на официална вечеря от фирмата на съпругата. Телефонът звъни: детето паднало много лошо и е в болница със сътресение. Мъжът изхвърча през вратата. Съпругата отива на вечерята сама. Вечерята е с определени места и бройки, които вече не са валидни, защото той е объркал всичко. На масата зее празно място. Съпругата е единствената кукувица там, при това се чувства неудобно пред шефовете, които й мятат погледи, защото им е развалила организацията. Е, кой е виновен? Детето ли, че е в болница, бащата ли, че е хукнал натам, съпругата ли, че й е неприятно, че всичко е отишло по дяволите? Просто в живота с такъв човек няма постоянна сигурност какво те чака утре, точно както е в семействата с деца. Защото първото семейство може да го няма, ама децата ги има. И ако аз взема заем от родителите си - които са семейство, - защо, да речем, някоя жена на моите години да не поиска от разведения си баща? Защото новата му съпруга ще му трие сол на главата ли? Ами това си е негов проблем.
Общо-взето, както съм писала и друг път, съм израснала заедно с много деца на разведени родители и съм гледала от другата страна: деца, на които е забранено да стъпват в новия дом на баща си, да не развалят комфорта на жена му, деца, които почти не виждат бащите си (обаче това не е заради втората жена, дето понякога изобщо няма такава, ами защото бащата не струва.) Няма сила на света, която би ме накарала да затворя вратата на дома на бащата пред едно дете, защото съм виждала от първа ръка такива деца как страдат. Обаче няма и сила, която да ме накара аз да живея в състояние на постоянно нагаждане с вечно променящи се обстоятелства, защото някой си бил имал дете - защото знам до каква степен разведените бащи - свестните поне - са ангажирани с децата си. Още повече, че аз работя вкъщи и е много лесно да стане "ама иди тук-там само за пет минутки". Щом сред приятелите ми има такива, дето смятат, че не е проблем да си прекъсна работата "щото е спешно", а, видиш ли, за мен не е проблем, нали работя вкъщи, какво остава за партньора ми (имали сме луди кавги заради това без наличие на дете и не ми се мисли какво щеше да стане, ако и дете имаше). Хубаво, той си има дете, има си ангажимент, нека си намери спокойна жена, която да може да се нагажда към обстоятелствата. Аз не съм такава - обичам всичко да е ясно и уредено, а с деца просто не става. За мен решението е едно: никакви разведени с деца, точно както никакви женени и никакви руси. Кой знае, може би като минат няколко години, ще гледам на нещата по различен начин, но засега това е: няма да си усложнявам аз живота само защото не мога без някакъв, дето има дете. Точно защото съм виждала какъв е животът на децата на разведени родители и никога, никога не бих си позволила поведение тип "лоша мащеха". Което ще е за моя сметка.

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Странна любов - Резултати 1 - 10 от 134