Коментари за: Несподелена Любов

« Към историята · Добави коментар

От Az (Гост)


Публикувано на 20.04.2006
Отговори на Az | Добави коментар

eeee golqma rabota be.Znae6 li kakvo tia ne e zaslujila lubovta ti,zatova nedei da se izma4va6.Samo ne mi kazvai 4e vse o6te ia obi4a6,za6toto ne moje da e taka????????????????????????????tova e moeto mnenie.6te obikne6 niakoia druga ne se ot4aivai.Vsi4ko mina i zaminava.Uspeh

От Phoenix (Гост)


Публикувано на 19.04.2006
Отговори на Phoenix | Добави коментар

Здравей/те. Въпреки, че отдавна е написано всичко това, понякога минавам оттук да видя...Благодаря на всички, които през цялото това време са чели, давали съвети и съчувствали..Наистина когато понякога, човек излее това което му тежи... олеква

Наистина, сега като погледна преди колко време съм написал всичко това... питам се- наистина ли е миналото толкова време..кога е минало то, как... и други подобни въпроси, на които ясно отговор мисля, че няма. През цялото изминало време мисля, че осмислих всички досегашни мои ценности и възгледи. И когато пак сядам да чета това, което съм писал сякаш съм абсолютно убеден, че не бих могъл да напиша това повторно, дори да го желаех... нещата се менят.., характерите също.
Вече изоставих всичко това, загърбих чувствата си, копнежите си и всичко свързано с тях... Отказах се, предадох се- осъзнах, че достатъчно време съм блъскал главата си в тази стена- безсмислено.. Минаха 7 месеца, през които не знам нищо за нея, не съм питал общите ни приятели, нито и те са ми казвали нещо.. може би така е по-добре. Мисля си, че за толкова време всичко това трябва да е свършило и ,че трябва да продължа да гледам живота си, но понякога изневиделица се появяват странни мисли, че всичко е заблуда и, че чувствата все още са силни и съществуват..(бързо ги потулвам преди да се покажат изцяло). Интересно е как за тези 7 месеца представите ми за света се преобърнаха.. когато чуя думата любов, обич, надежда и прочее, веднага се появява иронична усмивка- явно съм придал някакъв митологичен статус на тези понятия. Единственото успокояващо е, това , че си върнах загубен приятел.

Няма надежда да продължавам борбата, нито за чистото Й приятелство нито за нищо повече.Много отдавна, преди 7 месеца, в поредния ни разговор (разбира се в чата, къде иначе..) отново беше станал въпрос как бих искал да се видим и т.н. ( за кой ли път..) и получих за кой ли път същият отговор... вече бях разбрал, безсмислено е... единственото което можех да получа бе едно писане в чата и нищо повече- и тогава казах сбогом...вече нямах сили. Понякога се питам правилно ли съм постигнал, мисля си, че ако бяхме продължили да си пишем, че.... но изведнъж се появява ироничната ми усмивка- "на какво се надявам, надежда няма, всичко би било по старо му..".
Явно връщане назад няма.. Все още , когато минавам покрай блока Й, покрай маршрутите по които се движи, се оглеждам, очаквам да видя нещо- незнайно защо...чудя се кога ли ще изчезне и този..навик (не бих използвал думи като надежда и очакване тъй като не вярвам в тях) , ако въобще изчезне...
След всичко това.. се чувствам почти неуязвим, защото не може втори път да се разбие нещо, което вече лежи разбито на малки парченца... само понякога чувствам за секунда парене от белега от тези парченца- парченцата на от моето сърце.
И това мисля, че е краят на историята...

От Mite (Гост)


Публикувано на 13.04.2006
Отговори на Mite | Добави коментар

Здравей приятел.Като гледам кога си написал историята мисля че бая съм закъснял да дам съвет,защтото предполагам и се надявам че вече ти е минало и че вече наистина си срещнал истинската си любов и се надявам това да е тя.Пиша ти това защото и аз съм изпитвал същото нещо-и аз я срещнах в чата.Дълго тичах след нея и се бях отказал,оставих я и не я потърсих известно време,но това не означава че съм престанал да я обичам.След дълга 'раздяла' преди 2 месеца реших да й се обадя и да я помоля да поговорим-тя се съгласи.Бях решил че няма да й досаждам с пресъствието си и както ти казваш 'да я задушавам'.Исках да опитам да бъдем просто приятели (и естествено таях и малка надежда както винаги,че по натам може да се получи нещо повече от приятелство).И така срещнахме се.Поговорихме си,казах й че искам да сме приятели само и тя прие.Преди 3 дена отново и предложих нещо повече от приятелство и бях шокиран от отговора и-тя каза ДА и аз бях най-щастливия човек.Сега сме заедно,незнам до кога ще продължи,но се радвам когато тя е до мене
Това което искам да ти кажа е НИКОГА ДА НЕ СЕ ОТКАЗВАШ,,да бъдеш винаги до нея,дори и само като приятел,защото приятели и то истински се срещат рядко.Опитай пак бъдете само приятели,направи го аз вярвам че ще успееш
Успех ти желая и дано надявам се вече отдавна да сте заедно (защото историята е доста стара )
Бори се докрай защото по думите ти личи че това е истинската ти любов
АААААААА да не забравиш да публикуваш какво се е случило по натам.Всички чакаме с нетърпение

От Madreca (Гост)


Публикувано на 26.10.2005
Отговори на Madreca | Добави коментар

ПРИВЕТ не знам дали си даваш сметка за неината лубов ако е усетиш по силно и близко замисляш ли се какво те очаква тогава знаи че каквото и да е то ще очаква само и единствено тебе НО това не трябва да те спира ти си човека които е започнал да пие от чашата на неината любов така че не я оставяи изпита на полвина а я изпии до краи човек които се отказва се смята за победен САМО И ЕДИНСТВЕНО ТИ МОЖЕШ ДА ИЗБЕРЕШ КАКАВ ДА БАДЕШ ПОБЕДИТЕЛ ИЛИ победеннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннннн

От Tq (Гост)


Публикувано на 08.02.2005
Отговори на Tq | Добави коментар

Priqtel na men mi se slu4i su6toto ne6to no predi dwe godini.Wlubih se w mug koito naranih i re6ih 4e e po-dobre da go izostawq predi toj men da e uspql da me narani .Po4ustwah se zawisima ot tozi mug ,a do sega ne mi se be6e slu4walo podobno ne6to, lo6oto e 4e prozrqh kolko sum zawisima ot nego 1godina po kusno.Protiwopostawqh se na 4ustwata dulgo dokato ne osuznah ,4e nqmam sili da go prawq we4e i se otkazah .Re6ih da go potursq i pomolq za pro6ka ,no be6e kusno za towa.Toj e istinskata mi lubow i ne moga o6te da go preodoleq.Za 2 6tastliwi meseca pregiwqh dwe ko6marni godini w o4akwane i unigenie w o4akane na minaloto koeto nqma kak da se powtori.Ponqkoga ne wigdam izhod i se pla6a dokoga 6te otbqgwam giwota i hubawite ne6ta koito propuskam zatwarqjki se w 4erupkata si ,stranq6ta ot celiq swqt, w o4akwane na minaloto.Ako ima nqkoi s podoben problem neka pi6e,wupreki 4e se sumnqwam 4e nqkoi normalen bi pobqgnal ot naj-6tastliwite si migowe ot strah ...Blagodarq wi za wnimanieto.

От MuTaKa (Гост)


Публикувано на 25.01.2005
Отговори на MuTaKa | Добави коментар

Така е човече... не знам кога си писал темата, явно е било одавна... аз сега написах "несподелена любов" в google, сещаш ли се защо го написах, и ми излезе това. Не искам да те отчайвам, самоче никога нищо няма да се оправи, да знаеш! Даже по-зле ше става... Аз 9 месеца тичах след едно момиче... аз дето по принцип съм безскрупулен боклук и не тичам след момичета... и знаеш ли какво стана? НИЩО!!! Тя не ще и да чуе за мене.. искала да е сама и т.н... На моя рожден ден и изпратих букет - 101 рози.. по тоя начин аз се почуствах много добре. А тя знаеш ли какво каза после? Ако си бях у нас щях да ги върна! Идваше ми да се метна от някъде... после взех една книга от един приятел.. той каза че ше ми помогне.. казва се "Наука за любовта". Да помогна ми. Може би повече ми помогна от алкохола, цигарите и наркотиците даже... сега съм на лекарства.. всъщност от доста време вече. По едно време си казах... клин клин избива.. появи се друго момиче, което също започнах да обичам. Даже сега ако трябва да избирам, бих избрал нея... самоче сега е такова положението, че не знам и с нея какво ше стане... Аз съм малко черноглед и ако стане това дето си го мисля, наистина вече ше се метна от някъде.
Никога не съм се карал или държал сметка за нещо, винаги давам максимална свобода, защото си мисля че така трябва да се държиш с човека, който обичаш... Самоче досега винаги когато наистина съм обичал момиче нищо не се е получавало... не знам защо, а и не са само тия два случая...
Ше се скачам отнякъде.. няма начин...

От Kris (Гост)


Публикувано на 24.12.2004
Отговори на Kris | Добави коментар

Здравей! И аз незнам от къде да започна, но мисля, че много от хората са ти дали добри съвети и представи за това което ти се е случило. На мен се случи нещо подобно и мисля, че знам какво би могъл да направиш. Първо, в момента, преди да я срещнеш ти си бил самотен, ти си бленувал за някаквовълнение, за тръпка, за вдъхновение, нали така, тогава тя се е появила и ти си видял в нея всичко търсено, за да излезеш от тунела на отчаянието, скуката и самотата.Но ак0о беше друго момиче с друг характер и тя ли щеше да е 'твоята любов'? ..тъй като си бил сам си се впримчил в нещо, което (може би, все пак ти си го чувсташ най-добре) е подобие на това, което искаш, на любов, както някой бе го обяснил в други коментари (наистина много хубави коментари) Искам да кайа, че трябва да познаваш нейния характер напълно, много е верно това че не може да е истинсла ЛЮБОВ ако не е споделена, тя е като огън, който трябва да се подклажда, ти опитваш да го подклаждаш но със спомени, мечти....неосъществими неща, просто защото ако я няма НЕЯ незнаеш какво би правил,...би бил там където мислиш 4е си....аз съм така в моменти като си помисля, но има нещо друго. Ако човек търси първо себе си, определи какво иска в живота, какво трябва да цели. той би бил извън този тунел на самотата.... тази самота идва от там че може би не си се самоопределил, защото както казаха в други коментари това момиче е СЪВЪРШЕННО и бленувано, именно защото не е твое( Като в разказа "Ангелинка").....!!!.... ти търсиш вдъхновение,но трябва да го търсиш не във въобръжаема за теб ЛЮБОВ, а в себе си, да видиш какво би те зарадвало да правиш, все има нещо! повярвай! колкото и време да мине, защото всеки свое хоби, свои интереси( и ти имаш, не казвай 4е вече не те интересуват, просто ОПИТВАЙ да се занимаваш) ,,,,,спортувай!!!! бъди натоварен, зает, танцувай, чувствай всеки лъч слънце по кожата си като мил жест на живота!!! Опитвай да участваш в мироприятия, бъди натоварен, РАЗГОВАРЯЙ с хора, не оставай затворен в себе си!!! Така се забравя някой, а не да си мислиш за човека с надежда!!! Не мисля че има надежда за вас, незнам точно какво е имало. но по-добре изтрий всички нейни логове, всички писма, изхвърли всякакви вещи, напомнящи ти на нея!, (не казвай че всичко ти напомня на нея....защото тя не е била част от живота ти. а от мечтите ти )...... Трудно е знам, за съжаление знам, но ако пробваш да се занимаваш с нещо и да бъдеш зает, ако се преоткриваш. ако излизаш с приятели, ще ти стане по-леко! Тя е просто това което си искал да имаш, но не е вероятната ти половинка! Защо ли?! Защото ако е била щяхте да сте заедно, незнам вярваш ли в Бог, но мисля че просто той те е предпазил от вероятно разочарование, разочарование от нея, ТВОЯТА "съвършенна" половинка!!!!! Ще откриеш момичето на живота си и тя ще е тази която те познава, която само с един поглед ти казва много, все едно си водите разговор, но само с очи...тя ще ти показва колко те обича както и ти.....:) само имай вяра и мисли за друго:) не бъди обсебен от това чувство, няма да го изпиташ пак да! ще е по-хубаво стига да вярваш!!!! Приятни Коледни празници:) На Коледа стават чудеса, дано едно от тях да е да си помогнеш сам. защото иначе друг не може да ти помогне!!

Отностно приятеля ти, точно както казаха в коментарите, истински ли сте ще се сдобрите, ако той знае колко си страдал за нея ще престане да те дразни със близостта си с нея....нали така?!... ако не не е истински защото да си приятел означава не само да вършиш простотии с някой от дете, да се мотаете заедно, а да си помагате с поглед, да се подкрепяте,....да правите компромиси, да си прощавате......да си вярвате да се познавате......... :)) май и моето стада далгичко писамце дано ти помогне малко !

От Ети (Гост)


Публикувано на 14.12.2004
Отговори на Ети | Добави коментар

Здравей, Феникс,
Сърцето ти е самотно. Оттам идва всичко. Цялата ти мъка не е от това, че си загубил момичето. Тя ти е подарила няколко красиви мига, показала ти е колко е хубаво да споделяш съществуването си с някой и после си е заминала, отваряйки голяма рана в душата ти. Бил си самотен, след нея си станал още по-самотен. Изпаднал си в меланхолия, която въпреки нежното си име е коварна приятелка, трудно ще те напусне. Ти знаеш, някъде дълбоко в теб, че това момиче не е твоето момиче, това момиче не е твоята любов, тъй като си обичал още преди да я срещнеш. Ти си бил готов вече за изпиташ нещо толкова силно и тя просто се е появила в подходящия момент. Отговаряла е също донякъде на твоите представи... за жената, която би обичал. Но това ли е любовта наистина? Да, от твоя страна, но знаеш ли, любовта е като нежно цвете, много крехко на повърхността, а това, което не се вижда е доста здраво вкоренено в "земята", трудно се къса. Ако не се грижат двама за него, ако не го поливат, не го "торят", то загива. На повърхността загива, увяхва, посърва, а накрая и "корените" изсъхват. А за това е необходимо време, за всеки различно, според това доколко за здрави неговите "корени" на цветето. Твоите са на път съвсем да се изсушат, но за съжаление се поддаваш много успешно на болката. Ти си млад, личи си от писмото ти, не се затваряй в себе си, не заключвай сърцето си. Излизай, срещай се с приятели, общувай с хората, отвори си сърцето и ще видиш как ще се пребориш със самотата. А тя е само илюзия. Ако беше самотен в действителност, щеше ли да получиш толкова мили писма от съвсем непознати? Виж само тук в този сайт колко приятелска помощ се излива всеки ден. Започни оттук или откъдето искаш ,но започни отнякъде. За да "проходиш" наистина, трябва да направиш първата крачка, после втората, после третата, а началото е наистина най-трудно. Ако можеш три, ще можеш и четири, ако можеш четири, ще можеш и пет и т. н. Кажи си, че всички ние, не само тук, но и в живота, за нещо страдаме, за нещо се радваме, но за това сме хора, да си говорим, да се чуем, да си подадем ръка, да споделим, да си помогнем. Ето ти едно голямо чудо (в което аз твърдо вярвам), не ти е необходимо чудото да се върне при теб онова момиче, ти някой ден ще срещнеш онова, което ще познае нежната ти душа и ще те направи щастлив, и ще ти даде възможност ти да я направиш щастлива. Тогава ще познаеш любовта, онази, споделената, горчиво-сладката, тази, която е самата тя най-голямото ЧУДО. Само повярвай!

От Phoenix (Гост)


Публикувано на 14.12.2004
Отговори на Phoenix | Добави коментар

Здравей Ева,да така е, мина доста продължиетелно време откакто написах историята.. Оттогава Много внимателно четох всички коментари почти всеки ден.. по няколко пъти.. отново и отново.. опитвайки се да намеря в тях нещо което да ми помогне... "да се боря", "да не се боря"-всеки има своета гледна точка върху нещата..всеки предлага своето виждане... благодаря на всички.Очаквах,че може би нещата ще ми се изяснят.. ще знам какво да правя точно... може би, за момент-един кратък момент знаех какво правя и какво да правя. Може би всеки коментар има своята истина.. нещо което да е вярно. И макар,че измина значително време от както написах историята си.. така и не усещах как времето изминава... за мен всеки ден бе един и същ.. повтарящо се до безкрая събитие..
Дали отношенията ни са се подобрили... на моменти мислех, че са се влошили но нищо повече... всичко продължава да бъде едно и също..резултатът от това да вървиш срещу силното течението искайки да намериш извора...водата продължава да те влече по течението си... независимо колко се мъчиш и събираш сили да тръгнеш срещу него...явно с някои неща човек просто не може да се бори...
Доста съвети предлагаха да й дам, така да се каже отдих от моето присъствие..., да я оставя за миг... с надеждата сама да ме потърси.. или да я освободя от чувствтото на "задушаване", което явно съм предизвикал..Опитах и това- един месец без моето присъствие..Но впоследствие осъзнах... че колкото и месеца да съм изчезнал от полезрението й... тя няма да ме потърси,че нищо не бих променил с това.. така го почувствах..дали съм се излъгал незнам..
Вече отново си говорим... разбира се, единствено и само чрез чата...мястото където единственото нещо което може да получа са малки буквички,поредица от букви-просто букви и нищо повече..Господи, Тя дори не иска да ме види за 5 минути, единствено 5 минути.. сякаш аз съм най-големият й кошмар,сякаш съм олицетворение на всичко лошо и зло на този свят....Какво ми оставя да правя в подобен случай... Спомням си един телефонен разговор отпреди 2 месеца с нея...спомням си и репликите си и това колко отчаян бях докато ги казвах, докато молех.. по-лошото е,че си спомням и отговора...за жалост някои спомени остават вечни..
И какво ми остава сега... какво да правя... няма какво.., макар,че още се опитвам- Вече два поредни дни седя пред тях час-два... с надеждата да я видя.. но всъщност какво би станало ако я видя- едно студено "здравей" и бързо отдалечаване-това е всичко което бих получил, и нищо повече....
Чувствата ми... за тях вече незнам, но знам друго,нещо от което не ми стана по-добре.. днес се срещнах с една приятелка и тя ми каза нещо, каза ми, че съм се променил, че не съм същият какъвто бях преди..права е, постепенно запонах да не обръщам внимание на почти нищо..да не се интересувам от почти нищо.. да губя интерес към всичко..
Независимо колко са силни чувствата ми, вече се убедих колко са безсмислени те.., да се боря за нещо отдавна станало невъзможно и да го осъзнавам.. но въпреки това да продължавам и да продължавам... вече сякаш се уморих от всичко това
Какво ли име бих дал на тази статия... за жалост тя не би могла да е "споделена любов"... може би, "предопределен край" или "Няма любов", в момента се сещам за толкова много подобни заглавия...
Годината вече превалякъм своят край... скоро ще се навърши и една година откакто се "запознах" с Нея.Слагам 'запознах' в кавички.. защото.. явно така и не съм успял да се запозная истински с Нея...явно това няма и да стане...И така изминава най-тежката година в живота ми, към края на тази година.. започвам да се изпълвам със страх, страхът на неизвестността- какво ми готвят следващите години, нима всичко ще продължи по този начин...защото не бих го понесъл..не бих могъл
Казват,че ако наистина искаш нещо, ако го желаеш в себе си, ако се бориш за него с цялото си сърце ще го постигнеш.... явно грешат.. и сърцето ми не може да издържи повече....
на какво друго мога да се надявам.. на нищо.. може би освен на чудо...
Казват,че на Коледа се случват чудеса....... вие вярвате ли в чудесата?... аз бих искал да вярвам..защото единствено това ми остана като надежда, но отсега усещам как всичко отново навлиза в пълен мрак... и този път няма да се появи светлината на деня... Довиждане.

От Eva (Гост)


Публикувано на 14.12.2004
Отговори на Eva | Добави коментар

zdravei Phoenix
prochetoh istoriqta ti i strashno mnogo se razvylnuvah
vijdam che e publikuvana otdavna a nikyde sled komentarite na drugite ne si napisal kakvo e stanalo sled tova
dali vashite otnosheniq sega sa po dobre?kakvo izpitvash?dali se borish za neq?
moqt syvet e da se borish za neq zashtoto cheta kolko sa silni chuvstvata ti.ne se predavai
imah edin priqtel koito beshe v syshtata situaciq.toi napravi vsicho vyzmojno da sa zaedno i sega sa shtastlivi
uspeh ti jelaq ot vse syrce
i vsichki ochakvame da publikuvash razvitiqta na deistviqta
moje bi tozi pyt statiqta ti shte se kazva "Spodelena lyubov"

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Коментари за: Несподелена Любов - Резултати 1 - 10 от 46