Коментари за: За непредумишлените убийства и сивият цвят

« Към историята · Добави коментар

От Един тъжен (Гост)


Публикувано на 04.10.2004
Отговори на Един тъжен | Добави коментар

До Mezi : Ами толкоз си имате в главите и двамата. Едни шамари може да ви оправят, ама не се знае дали не е късничко и за тоз метод. Като не сте се събрали, поне да се разделите като хора.

От Svet (Гост)


Публикувано на 18.09.2004
Отговори на Svet | Добави коментар

Та нима има възраст за любовта-тя идва ненадейно и когато най-малко я очакваме връхлита ни и като лавина ни завърта така както нищо на този свят

От Mezi (Гост)


Публикувано на 18.09.2004
Отговори на Mezi | Добави коментар

Edin tajen,
znae6 li,4e sam 4uvala sa6tite dumi?! ne, razbira se,4e ne ot teb, no ot maj, koito i az ne moga da zabravq.
Izvinete me,vpe4atlih se ot nego,za6toto e s moq problem...

От Ambi (Гост)


Публикувано на 17.09.2004
Отговори на Ambi | Добави коментар

zdraveite vsi4ki :)
napisah tova pismo na edno mom4e koeto obi4ah predi okolo sedmica - bqhme skysali 3 meseca po-rano sled 2 godi6na vryzka i toi mi be6e kazal 4e ve4e naistina nqma smisyl... az bqh mnogo ot4aqna, nagovorih mu edin kup obvineniq, za6toto toi dosta me narani i s tazi "istoriq" iskah da mu kaja hem 4e mojebi ima o6te nadejda, hem 4e ne sym tolkova zle i 6te go prejiveq. toi q pro4ete bez da i obyrne osobeno vnimanie, no az prodyljavah da nastoqvam da sme zaedno... sega 2 sedmici po-kysno sqka6 vsi4ko e nared, obi4ame se mnogo i sme 6tastlivi, qvno v bqlo :}
iskam da vi kaja 4e vinagi ima na4in... az samata ne vqrvah 4e ne6tata 6te se opravqt, no eto 4e vsi4ko si doide na mqstoto :}
blagodarq vi za podkrepata i razbiraneto, pojelavam na vsi4ki li4no da se ubedqt 4e liubovta v kraina smetka ocelqva i sled nai-tejkite buri!

От ;-( (Гост)


Публикувано на 17.09.2004
Отговори на ;-( | Добави коментар

Vsichko e izlishno...No jivotyt ne svyrsha...dava ni sili...vyzpolzvai se...jivei...kysmet

От Един тъжен (Гост)


Публикувано на 17.09.2004
Отговори на Един тъжен | Добави коментар

Наясно съм с чувствата, въпреки, че са несподелени , наясно съм с мислите, които не са ти дали спокоен сън, наясно съм с мечтите и сънищата, за които и аз съм мечтал половин година, наясно съм и с моите чувства, които сега вече ми пречат. Познал съм любовта си в теб, бях за малко щастлив, радвах се дори когато само ставаше дума за теб, познал съм и твоята любов в мен. Наясно съм, че си радостна, когато ти се усмихвам, аз също се радвам, когато те карам да се радваш и да си щастлива- прецених, че след, като нямаш никакво време за мен, а имаш за други - по-добре е да нямаме никакви отношения, въпреки, че това в определена степен се налага. Аз не мога хем така, хем иначе - изпитах голям ужас и прецених преди повече от половин година, че е по-добре да късаме. Аз също има за какво да съжалявам, но не мисля че това ще ми донесе някакво успокоение. Наистина съжалявам, че таз красота, този движещ живота мотив, тази истинка обич се провали. Това беше нещо, за което не съм и мечтал. Срина се, сринах се и аз. /или може би не... не знам, живота все още тече...!? / През цялото време, докато те преследвах ми липсваше един кратък разговор лице в лице и малко добрина. А ти се наложи над себе си. Бях жестоко лъган на няколко пъти, включително и чрез други хора, докато реших да се оттегля. Не те последвах, защото изобщо си нямах на представа дали не градиш живота си с някого, дали не си годеница или бременна. Ако беше така, нямаше да разбереш, че имам някакви чувства. За твое добро беше, за себе си изобщо и не помислях. Бях обсебен от теб. Пет пъти се пържих и виждах ужас, пет пъти се превивах от болка, поболях се за теб, плаках. Както си ходех по улицата от очите ми се ронеха сълзи. Не можех да ги спра. Не можех и да се скрия. Обичах те толкоз, че едва ли не зарязах близките си и работата си. По едно време месеци след това помислих, че съм те намразил, но не съм. Не мога.
Аз вече живея друг живот, който не е свързан с теб. Пожелавам ти да намериш своето щастие възможно по-скоро и да бъдеш най-щастливото момиче, жена и майка.
Не те обвинявам, че си сгрешила тук и там. Аз също съм грешил. Всеки може да направи грешки. В крайна сметка преживях една тежка раздяла с нещо велико и красиво. Не искам да се връщам назад. Много болеше, още боли... Не съм безразличен, въпреки, че никога повече няма да бъдеш сигурна в това, и никога такава красива любов повече няма да ме сполети. Освен това имах и професионална мечта, която покрай тази любов загубих.
Ще го преживееш. Щом можем да се отнасяме така един към друг - ще намерим щастието си с други. Преживява се, повярвай ми - от опит го знам. Тежко е, но минава. Не оставяй приятелите за нищо на този свят !
Това излияние чисто и просто беше провокирано от историята, както и от една случайна среща с дамата на сърцето ми тез дни. Надявам се авторката на историята да придобие някаква представа какво може да има в душата на любимия и мъж, ако изобщо може да и бъде от полза.

От Смел (Гост)


Публикувано на 17.09.2004
Отговори на Смел | Добави коментар

Здравей мило девойче,
Зная ОТЛИЧНО как се чустваш. Ще ти кажа едно - не се предавай - времето наистина помага - не губи надежда. Бях в същото състояние преди 5 години, преди да се оженя и да имам 2 прекрасни деца от жената, която ме накара да се чуствам така. Дали простих - да, дали забравих - не. Никога не се забравя и винаги е същото тежко усещане, боли. Трябва да си силна и каквото и да решиш - бъди сигурна, че отново ще бъдеш щастлива - по-мъдра, по-предвидлива, но със сигурност ще бъдеш отново щастлива.

От Някой (Гост)


Публикувано на 17.09.2004
Отговори на Някой | Добави коментар

Мило момиче не знам дали моите думи ще ти помогнат. Аз чувстам същото като теб в този момент. Нищо, че съм мъж. Същите чувства ме вълнат към една жена. Няма как да и го кажа. Ще се радвам да прочете написаното от теб. Повярвай тези чувства ...................не се променят от възрастта ....даже и на 40 ..........аз се чуствам като теб.

«Най-нови « » Най-стари»

Коментари за: За непредумишлените убийства и сивият цвят - Резултати 1 - 8 от 8