Имам ли някакъв шанс все още?

От 16 коментара0/5

Да се отдръпна ли и само служебно да говорим? Да й напомням ли с по нещо всеки ден, че я обичам? Какво да направя не знам. Имам ли някакъв шанс все още?
Да се отдръпна ли и само служебно да говорим? Да й напомням ли с по нещо всеки ден, че я обичам? Какво да направя не знам. Имам ли някакъв шанс все още?

Здравейте, никога не ми се е случвало да споделям нещо в интернет. Май вече е време да го направя, защото се чувствам много зле.

Истрията ми е много дълга, но ще се опитам да бъда кратък. Преди 1 година се запознах с едно момиче (другия герой в моят разказ, няма да споменавам имена) в работа. И двамата сме на по 30 години(ако има значение). Определено беше любов от пръв поглед. Започнахме да си пишем и разбрах, че е омъжена с дете. Това не ми попречи да продължа.

И така малко по-малко нещата се случиха след 2 месеца. Започнахме да се крием, за да се виждаме. Всичко беше много хубаво. Заговорихме за съпруга й и тя каза, че много отдавна иска да направи крачката да приключи с него.

Беше я много страх от майка й как ще реагира и с право. Като се раздели с него, майка й много я нападаше, но тя беше силна и се бореше. Беше я страх от всичките й близки хора как ще го приемат, дори отначало ме криеше от тях. Не искаше да излиза, че заради друг човек си съсипва семейството. В името на нашата връзка дойде момента и за развод който се случи преди . Дори и с възможността да отблъсне детенцето си, което е на 6 годинки, тя го направи.

Бившият й през годините не я е оценявал и много ревнувал и правел панаири. Ужасно се е държал, а тя е търпяла с годините всичко заради детето, но вече й е писнало. Разведе се преди месец и половина. Аз се познавах с майка й и с брат й. Запознах се с детето й и много се харесахме един друг. Много си играехме. Страшен сладур е. Той не е много голям, но не е и много малък, за да не се усеща че нещо се случва. Даже май един път ни видя, че се целуваме и нищо не каза, но не сме много сигурни.

Не пита за баща си. Ако се сети това е един път в седмицата. Тя също се запозна с най-близките ми хора. Те ни приеха много добре. Но все още се криехме от нейните приятели и хора с които излиза на кафе, заради малкия. Тя не искаше да се разбира още, за да не излезе, че на малкото момченце, майка му е к...а. Беше ми много трудно през цялото време докато чаках всичко да се случи.

Полудявах вкъщи сам. И двамата не излизахме по дискотеки, кръчми и т.н. да се забавляваме, за да не е кофти на другия. Разбираемо спрямо ситуацията. Бяхме заедно на море два пъти с детето. Ходим на кино, разходки, не е като да си седим само вкъщи. Но на мен това яв но не ми стигаше. Тя не може постоянно да оставя детето си да го гледа друг, а то я търси постоянно и иска да е само с нея. С много неща се съобразявахме един с друг. Но имаше и голямо напрежение.

Аз се изнервях, че тя излиза заради малко да си играе и аз не мога да съм с тях. Изнервях се, че нещата не се случват. Дразнех се като не може да се виждаме. Дразнех се, че бившият й има някакви неща в тях и не си ги взима, а тя много пъти му е казвала да си ги вземе. Карахме се често. Но и много се обичахме. Не беше нормална връзка все още. Имахме си нашите мечти – къде искаме да отидем, какво искаме да направим, искахме да си направим наше детенце като заживеем вече заедно и даже му бяхме измислили име. Последните 2 седмици се карахме повече.

Често я питах какво й има и тя винаги ми отговаряше : „добре съм! Нищо ми няма!”. Започнаха тежките разговори. Тя ме обвиняваше, че не я оценявам. Как се е развела много бързо в името на любовта ни, нищо че е имало възможност детето да се отдръпне от нея, а тя за него умира. Как се е борила с всичките й близки като не са били зад нея като е бил развода. Как не излиза никъде , за да съм спокоен и т.н. А аз от моя страна обяснявах, че тя нищо не прави, за да сме заедно, как може да говори с детето, нищо че е минало само месец и половина, а не са заедно с бившият си от 9 месеца. А тя беше питала детето дали ме харесва и той беше отговорил „да”, беше го питала дали след време иска да живеем заедно тримата и той пак се беше съгласил. Обвинявах я как не прави всичко за да се виждаме по-често.

Дадох й един ултиматум, че до края на седмицата да изхвърли нещата на бившия си от тях. Защото ми го е казвала от половин година, че ако той не си ги махне ще ги изхвърли, защото ми беше писнало вече. И може би това преля чашата много. На следващия ден дойде да се видим, за да говорим, но пак се изпокарахме и тя ми върна ключовете от вкъщи и си тръгна.

Края на седмицата имаше рожден ден(това беше тази събота). Беше излязла с брат си и жена му и братовчед й с половинката му. Те са я накарали да се разведри, защото не прилича на човек и има нужда да разпусне. Аз се подразних разбира се много. Защото уж ми говори, че не излиза, а го прави. Даже мислех да отида на море сам, за да й го върна. А и тя си е ревнива и щеше да й стане гадно, знаех го. Но на следващия ден отидох да й занеса подаръци от мен и родителите ми. Видяхме се. Тя тръгна да ме целува и аз подадох буза. Казах й че съм и донесъл подарък и да й кажа на живо „Честит Рожден Ден”! Тя ми благодари и аз си тръгнах.

На следващия ден пак се скарахме по телефона и аз я обвиних, че си излиза сама, наговорих и много глупости в яда си. Как за нея съм оставал без пари за храна, как съм гледал само за тях, а за мен не гледа нищо. И тогава вече ми каза : „Няма смисъл повече! Изморена съм от цялата борба. Нямам душа вече! Сърцето ми е на парчета! Не мога повече! Видях в теб неща за който съм ти обяснявала, че не обичам и бившия ми е правил, а ти тогава ми обясняваше, че не е нормално. А сега го правиш същото. Категорична съм, няма смисъл! ”.

Дойде ми като гръм от ясно небе. Тогава осъзнах колко съм грешал за всичко. Че тя е направила много повече от колкото аз. Разбила е семейство градено с години с възможност детето да се отдръпне от нея. Бори се срещу най-близките й хора. Постоянно правеше така да се виждаме, да излизаме и т.н. А аз не го оцених.

Бях егоист и единствено исках нещата да се случат по-бързо. Това ми беше грешката. Не осъзнавах, че връзката ни не е като всички останали, а е по специфична от това, че беше омъжена с дете. А аз й бях казал, че ще чакам колкото е нужно, за да се случи всичко. Бях силен, но грам не ми беше лесно и на мен през цялото това време, както и на нея. Това може би ни изнервяше допълнително и беше повод да се караме.

Осъзнах колко много я обичам и как искам да прекарам живота си с нея. В същия ден я помолих след работа да се видим за минута и тя се съгласи. Тази минута се превърна в 2 часа. Целунах я, тя ми отвърна. Прегръщахме се. Казвах й, че я обичам. Един път и тя ми го каза. Разказвах и за всички наши спомени и мечти. Плачехме и двамата много. Но тя пак ми казваше, че е категорична и няма смисъл. Всеки трябва да си тръгне по неговия път и ще е трудно и трябва да бъда силен. Не искам да го вярвам това. Вечерта си писахме до късно. Пак и обяснявах, че съм осъзнал всичко и че искам последен шанс, а тя ми отговаряше, че не се е изморила вече от компромиси и няма душа и сила за нищо и че няма смисъл да се боря за връзката ни.

Аз не го приемам това, защото не може да го реши така изведнъж. Преди 3 дена идва да се оправят нещата, днес вече не иска да сме заедно и да ми даде последен шанс и е категорична. Вчера се чувахме служебно само и не се видяхме. Даже нищо не съм й писал. Но вътрешно ме изяжда и не спирам да мисля какво да направя за да имам някакъв контакт с нея. Днес сутринта се засякохме и я викнах настрани да си поговорим.

Питах я как е, всичко наред ли е. Говорих и някакви неща да я накарам да се усмихне и успях. През деня като се чувахме се държах все едно не съм смачка н и говорихме само служебно. Вечерта пак си говорихме общи неща като се видяхме. Питах я дали иска да излезем някъде и тя отвърна : „Не знам. Не съм сигурна, че трябва.”. след това звъннах на брат й да го питам за съвет. Той ми обясни, че е много специфична цялата ни връзка и е много сложно. Каза ми, че не знае какво да ми каже дали имам или нямам шанс. Защото е странно да каже, че е категорична. Може би според него, тя си дава време да види кое е по-силно любовта или нараняването й и белезите които оставих с думи. Но не е сигурен и той. Допитах се до него защото той й е най-близкия човек.

И така аз полудявам в момента. Искам да съм с нея вечно. Тя е жената на живота ми. Не може преди 3 дена да искаш да се оправим, а сега да кажеш майната му на всичко. Не можеш да ми казваш едновременно „обичам те”, и след това „категорична съм, няма смисъл. Сърцето ми е на части. Нямам душа. Нямам сила дори и да плача. Искам да си щастлив. Ти си прекрасен човек. Винаги ще си в сърцето ми. Винаги ще те помня. Благодарна съм за всичко.”. Знам, че ме обича още.

Знам, че съм страшно лайно последно време, но си осъзнах всички грешки и искам последен шанс да й го докажа. Тя не желае. Знам, че са минали 3 дена от когато сме разделени. Но ме е страх да не я загубя завинаги. Трябва време, но през това време се побърквам(може би го заслужавам, след всичко което сторих с думи). Страх ме е от това, че докато и дам време не знам какво да направя.

Да се отдръпна ли и само служебно да говорим? Да й напомням ли с по нещо всеки ден, че я обичам? Какво да направя не знам. Имам ли някакъв шанс все още?

p.s. Извинявам се ако мислите не са ми свързани, но ми е трудно в момента като пиша всичко това.

16 коментарaДобави коментар »

kejt

От kejt06.10.2015, 18:04 ч.

Какво значи ''Обичам те.'' До тук прочетеното и коментарите след него се разбира, че няма любов, а сексуално привличане.Думата обичам те се заменя с отмъщавам си и...

Виж всички коментари за "Имам ли някакъв шанс все още?".

Още истории от "Любов"

Несподелена любов

Несподелена любов

Значи така не знам от къде да започна моята история е много объркана ... Познавам...

Колко човека прегърнахте и целунахте днес?

Любовта ще спаси света!

Искам в тази тема да говорим за любовта във всичките и форми, няма значение дали гей

Любов незабравима

Любов незабравима

Здравейте сайта ви е разкошен, прочетох  много истории и реших и аз да споделя...