Иска по-добър живот, а същевременно нищо не предприема...

От 8 коментара0/5

Никога няма да поискам да направи нещо, което не би намерил за добре, както очаквам и същото от негова страна.
Никога няма да поискам да направи нещо, което не би намерил за добре, както очаквам и същото от негова страна.

Здравейте, читатели на Розали. От известно време насам започнах да чета историите, публикувани тук, и накрая реших и аз да споделя моята. Тя не е нещо ново, необичайно или много драматично, просто поредната любовна история, на която обаче не знам какъв край да напиша.

С настоящия ми приятел се запознахме преди около осем години. Аз бях на 18, тийнеджърка със смътна идея какво иска да е бъдещето й, в най-бурните си години, когато иска да опита от всичко, а той на 30 години, вече преминал през много неща, наясно със себе си ... или поне на мен така ми изглеждаше. Няма да изпадам в подробности как се срещнахме и влюбихме, знаете как се случва :)

Той живееше в родния ми град, а аз учех в друг, но се прибирах за ваканциите. А и той идваше при мен. След това станах студентка, преместих се в София, той пък се върна в неговия роде н град. В общи линии доста години поддържахме връзка от разстояние, което както можете да си представите включваше много чисто емоционални трудности, подплатени от факта, че бях във възраст, в която ми се искаше да опитам от много неща. Като пример мога да дам това, че доста от колегите ми от университета ходиха на бригади през лятото, но аз не, за да мога да прекарам ваканцията си с него.

След трети курс си намерих работа в София по специалността ми и двамата правихме планове как като завърша той ще се премести при мен и ще излезем заедно на квартира.

Знаех, че ще му е трудно да си намери работа, особено като учител, тъй като по това време работеше като такъв, без да има познати в града, но аз получавах горе долу достатъчно пари поне на първо време да се издържаме, докато той си намери нещо.

Когато обаче наближи моментът въпросното преместване да се случи, започнаха колебанията в него, търсеше си извинения и причини, с които да ме убеди аз да се преместя при него.

След известни обсъждания, по-скоро клонящи към скандали, аз се съгласих да се преместя при него и почнах два-три месеца преди това да си търся нова работа.

Направих всичко възможно да си намеря и успях в крайна сметка, преместих се. Тук е моментът да спомена, че той по това време живееше с майка си и аз се бях навила да живеем заедно с нея, докато си намерим приемлива квартира и се изнесем само двамата.

Никога не съм имала проблеми с майка му или нещо подобно, просто смятам, че е по-добре всеки да си знае къщата и различните поколения да не живеят заедно. Но може би вече предполагате, постоянно се намираха извинения защо НЕ трябва да се изнесем на квартира.

Аз от известно време обмислях варианта да запиша магистратура в чужбина, но ме спираше факта, че това щеше пак да ни отдалечи, а и не исках да натрапвам моите желания за развитие навън на него. Но това с квартирата беше капката, която ме накара да осъзная, че не мога да правя постоянно компромиси със себе си заради него, най-малкото, защото по-късно ще го обвинявам за пропуснатите шансове и това напълно ще съсипе връзката ни.

И така започнах да подготвям документи, ходих на курсове, той през цялото време ме подкрепяше и казваше как ще се премести с мен, защото в държавата, в която към момента всъщност живея вече от година и половина, има повече възможности за работа. Даже ми изглеждаше, че е по-ентусиазиран и от мен.

И ето стигнах и до причината, заради която пиша тук.

Мина година и половина, откакто заминах да уча, и все така го чакам да дойде при мен. Но както и преди извинения постоянно се намират и причини за отлагане: как ще си намеря работа, как ще живеем.

Човек би си помислил, че просто е щастлив там, където е, и не желае да променя обстановката, но на мен постоянно ми се обяснява, колко е нещастен, как не си харесва работата и иска по-добър живот, а същевременно нищо не предприема.

На мен неговите извинения почнаха да ми звучат вече смешно (досега не споменах, но аз от 18 годишна се издържам сама, тъй като майка ми сама ни отгледа с брат ми и разбира се не е имала големи финансови възможности и продължавам и в момента, докато уча, да работя и някак да свързвам двата края). Разбирам, че неизвестното и непознатото е страшно и с възрастта промени се правят по-трудно. Бих разбрала, ако ми каже, че не желае да се мести, че е щастлив там, където е.

Никога няма да поискам да направи нещо, което не би намерил за добре, както очаквам и същото от негова страна. През всичките години винаги ме е подкрепял морално, винаги е бил до мен, когато съм имала емоционални трудности и ме е приемал с всичките ми недостатъци, но не знам дали това ми е достатъчно.

Мисля, че за съжаление изгубих уважението си към него, за мен се превърна в човек, търсещ постоянно оправдания. Даже започнах да си мисля, че ако все пак се накани да се премести при мен, ще е само когато аз вече съм се установила и печеля достатъчно, и така да пропусне трудните моменти през, които минавам в момента.

Помолих го да си дадем известно време, да не се търсим, за да помислим и решим и двамата какво точно искаме. Нямам обаче силата да се разделя с него след толкова години, прекарани заедно и всички хубави моменти, които сме имали в миналото.

Освен това той вече е на 38 години и все така без семейство и деца, защото чака мен. Може би трябва да ни дам още време, може би нещата ще се променят и не трябва да взимам крайни решения. Иска ми се да чуя и други гледни точки, освен тези на приятелите ми, странични мнения за това как да постъпя.

Трудно е да се дават мнения на базата на един разказ и то само на една от страните, но наистина ще се радвам ако получа такива от вас.

8 коментарaДобави коментар »

Вилена

От Вилена25.02.2015, 18:02 ч.

Той не иска семейство, иначе до сега да сте създали такова. Просто на него му е удобно да си живее при мама и да не поема никакви отговорности. За съжаление това е все по-често срещано явление.

Виж всички коментари за "Иска по-добър живот, а същевременно нищо не предприема...".

Още истории от "Любов"

Една истинска любовна история

Една истинска любовна история

И аз реших да споделя моята история. Знам, че доста от вас ще ме осъдят, а други ще...

Мъжки размисли за любовта

Мъжки размисли за любовта

Здравейте, мили дами!Случайно попаднах на Вашия сайт и по-конкретно в секцията...

Мислех, че съм открила Голямата любов

Мислех, че съм открила Голямата любов

Току що прекъснах скайп връзката с него. Това което чух ме потресе..Мили дами, цели...