Моята сладка, но горчива история

От 11 коментара0/5

Такива спомени оставят една сладникава болка, която все още ни кара да настръхваме и да помним хората, които са успели да докоснат душата ни, а тези хора.. оо тези хора, колкото и да искаме не можем да забравим.
Такива спомени оставят една сладникава болка, която все още ни кара да настръхваме и да помним хората, които са успели да докоснат душата ни, а тези хора.. оо тези хора, колкото и да искаме не можем да забравим.

Здравейте на всички.
Срещали ли сте истинската любов ? Тази, която ви изпепелява до основи. Която ви кара да стоите будни с часове и да треперите при спомена за някого. Аз я срещнах. Беше кратка, но ще я помня вечно.

Изминаха 2 години, но спомените все още са толкова ясни и цветни в съзнанието ми,  изплуват и се превръщат в сладка и горчива болка, която ме обгръща отново и отново.

В  началото болеше много, мечтаех да мине, посещавах психолози, но нищо не ми помогна. Бяха тъжни времена, затворих се в себе си, мислех, че няма да оцелея- но ето ме все още жива, пишеща тези редове. Той бе като свещичка в тъмнината, към която тичах, но не можех да достигна. Минаха толкова секунди, минути, часове, дни и месеци, в която единствената ми мечта бе да изгася нещо, което все още   гореше силно в мен. Водех ожесточена борба със себе си във всеки един момент. Но ето, че дръпнах спусъка и се отказах. Останаха само спомените, дори надеждата че ще го видя умря с копнежа от това да докосна кожата му за последен път.

В началото мислех, че всичко вече е мъртво за мен и постоянно чувах думите "Времето лекува всичко", но истината е че времето не лекува- просто ни учи да живеем с болката.

Предадох се на нея, водех прекалено дълга война със себе си. Предадох се на чувствата си. Сега остана само онзи момент вечерно време, когато го привиквам отново в главата си и спомените за всяко едно докосване, всяка една целувка, всяка една прегръдка обземат тялото ми. Знам, че нищо не е и няма да бъде същото, след като той си тръгна, но всеки има по една такава свещичка, която колкото и да иска не може да угаси.

За тези две години осъзнах, че колкото и да отричаме истината е, че не че не можем да забравим даден човек- истината е че просто не искаме. Страх ни е че с времето и последния спомен за него ще изчезне и тогава ще се изгубим в самите себе си. Защото, когато този човек се появи при вас, ще разберете, че всъщност той е бил половината част от вас- онази част която ви доизгражда и когато тази част изчезне- изчезва и половината от вашата същност.

Истината е че понякога, колкото и да искаме да се събудим с амнезия и да не помним даден човек, всъщност ни е страх да не го изгубим завинаги, защото понякога спомените са единственото нещо, което ни кара да се усмихнем, въпреки че ни е боляло. Такива спомени оставят една сладникава болка, която все още ни кара да настръхваме и да помним хората, които са успели да докоснат душата ни, а тези хора.. оо тези хора, колкото и да искаме не можем да забравим.

Благодаря Ви, за отделеното внимание. :)

11 коментарaДобави коментар »

desislavaivanova

От desislavaivanova05.07.2015, 21:10 ч.

Да срещала съм истинската любов! Жалко само, че нямаше как да остане моя! С цената на много болка, тъга, сълзи и безсънни нощи и благодарение на времето се отдръпваш и свикваш с мисълта, че този не е твоят човек, въпреки че...

Виж всички коментари за "Моята сладка, но горчива история".

Още истории от "Любов"

Любов по италиански

Любов по италиански

Здравейте, пиша тук много често и винаги съм откривала отговора на въпросите си?...

Аз пак си го обичам много, но ми липсва!

Аз пак си го обичам много, но ми липсва!

Аз пък искам да се оплача, че не мога да се отпусна пред други хора.Като че ли...

Чакайки да мине време да се съберем...

Чакайки да мине време да се съберем...

Тя е от онзи тип жени, които следват мечтите си неотлъчно, знае какво иска от...