Не мога да повярвам, че си задавам този въпрос...

От 12 коментара0/5

"Слушай сърцето си, то никога не греши" казва една моя приятелка.... А дали е така?
"Слушай сърцето си, то никога не греши" казва една моя приятелка.... А дали е така?

Здравейте,
Обръщам се към Вас, защото имам нужда от безпристрастен съвет. Няма да изпадам в подробности. Мислих, че съм преодоляла всичко, но фактът, че пиша тук, говори сам за себе си.

Имах 3 годишна връзка с мъж, който мислих, че е онази половинка, с която някъде ни е написано да бъдем. Със сигурност не се чувствах така заради неговите качества, а защото просто сърцето ми го чувстваше така. Има една свобода в този човек, в която виждам моето "Аз" в друго време.

Научи ме на много, но не  защото е бил добър, грижовен или пък мой учител в живота, а защото ме остави да се справям съвсем сама, оставяше ме аз да бъда мъжът във връзката ни, да го гледам като майка, каквато все още не съм и да оставя всичко, което съм искала,  заради него (това съвсем съзнателно съм си го избрала сама).

Когато се случи така, че щяхме да си имаме детенце, се появи проблем и аз трябваше да преживея този кошмар сама. Той си вдигна куфарите и отиде да си пътува, да си поработва и остави мен и плановете ни за семейство потъпкани.

Просто изчезна. Аз винаги съм била силната,  винаги съм се грижила за хората до мен, свикнала съм така, но това с детенцето ме съсипа.

Преди бях толкова щастлива, свежа, млада, луда, късметлийка във всяко едно отношение, а само за няколко месеца се превърнах в повехнала и измъчена жена.

Вкопчих се в работата, тя беше до мен денонощно, за да не мисля за сърчицето, на което не успях да дам живот, за да не се обвинявам постоянно. Той просто ми се обади няколко пъти от Испания, за да ме уведоми, че се разделяме, после дори не ме попита как съм. Осъзнах, че този мъж дор  и не ме познава, не познава душата ми, не разбра болката ми.

Преди година срещнах мъж, който ми показа, че жената трябва да бъде жена, да бъде понякога слаба, понякога нейните неща да са по-важни от тези на другия, да се съобразяват с нея, да я обичат, да бъде високо.

Той е прекрасен и благодарение на спокойствието, което имам с него, успях да поне малко да започна преодолявам мъката за загубеното детенце, успях да се развия в кариерата си, успях да обърна внимание на приятелите ми, които бях забравила, защото наистина бях като болна...още не мога да си обясня онова мое умопомрачение.

Зарязалата ме любов обаче се върна, започнаха едни обаждания, разбра, че имам щастлива връзка и му стана още по-интересно.

Направих грешката да се видя с него... мразя този проклет чар, който има, мразя цялата безотговорност, която го е пропила, липсата на дори малка идея какво ще прави следващия ден/седмица/месец с живота си.

Понякога има хора, които изобщо не са за нас, усещаме го, вижда ме го и пак сърцето ни тегли натам.

"Слушай сърцето си, то никога не греши" казва една моя приятелка. Ами ако го направя, трябва да оставя един прекрасен човек, който ме обожава и с който имаме прекрасни планове за бъдещето, които се случват, за да се върна в един известен вече стар кошмар.

Там обаче ми се намира част от сърцето и безброй недоизказани думи. Не можах две години да спра да мисля за него.

Какво да правя, как да постъпя, как да си избия мисълта да изхвърля всичко прекрасно, което ми се случва, за да се върна на мястото, където губя себе си, където има толкова тъжни и болезнени спомени....

12 коментарaДобави коментар »

tonybadams

От tonybadams16.05.2015, 02:07 ч.

насъбрала си прекалено много емоции от миналото.То явно още те следва -добро или лошо.МОя съвет е да го изживеееш това минало и да му простиш ,за да не се връша обратно при теб. Има много добри книги и курсове на...

Виж всички коментари за "Не мога да повярвам, че си задавам този въпрос...".

Още истории от "Любов"

Несподелена любов

Несподелена любов

Здравейте! Казвам се Цвети и съм на 21 години. Влюбих се в един мой колега на 27...

Никога не можем да имаме всичко

Никога не можем да имаме всичко

Здравейте приятели!Реших да ви пиша, защото въпреки многообразието от истории...

Има ли любов?

Има ли любов?

Здравейте! Аз имам съвсем конкретен въпрос. Ако един мъж, когато е с теб се...