Здравей съкровище мое!

Обичам те, да! Знам, че и твоите чувства не са по-различни, тогава какво ни пречи? Защо не мога да съм с теб?
Понякога си мисля, че съм подложена на изпитание, което ме тормози адски много, но аз се боря, боря се дори против съдбата си! Знаеш ли колко пъти ми се е искало да преплувам океана, да се върна отново при всичко, което съм оставила.
Само да знаеш колко много болка съм преглътнала от това, че теб те няма толкова дълго време, от всички коментари чути, от всички остроумни предложения, които съм получавала от този и онзи...Установих само едно, от както те видях не забелязвам никoй друг мъж освен теб! В никого не мога да открия тази чаровна усмивка, тази жизненост в очите, удоволствието, с което посрещаш всеки нов ден!

Днес се събудих и реших да зарежа всичко, образованието си, дома си, родителите си и да се върна при теб и всичко така хубаво. Не успях! Единственото нещо, което е по-силно от самата мен е волята ми, тъпото ми чувство за отговорност, което не мога да потъпча, да смачкам и да захвърля далече от себе си!
Божичко, защо не мога да го направя!?

Когато говоря по телефона с теб те чувствам толкова близък. Мисля си, че ако протегна ръка отново ще те докосна.
Обичам начина по, които говориш или се смееш, обичам да те слушам как ми говориш мило и ме глезиш...всъщност незнам какво не обичам в теб! Само това не мога да установя. Понякога ми се струва, че не мога да търпя начина, по които се сърдиш, но личицето ти е толкова сладко, че просто не мога да не направя всичко за теб!

Знаеш ли, съкровище, често се страхувам. Моят страх е да не те изгубя, да не би да не мога да те видя никога вече. Така си мисля всяка година, но когато те видях на летището, когато видях притеснението ти в очите, усмивката на лицето ти всичките съмнения и страхове изчезнаха. За това си мисля, че е нормално да те ревнувам и да се съмнявам в обичта ти понякога.
Уверявам се в това, че ме обичаш всяко лято, всеки път, когато те чуя по телефона и ми кажеш, че ме обичаш.
Нали не искам много от теб?
Ще можеш ли удържиш на обещанието си, че ще ме чакаш и тази година?
Ще можеш ли да ме обичаш така силно докато времето отново не ни събере след месеци? Понякога имам чувството, че щастието ми е като видео касета поставена на пауза за известно време и след това любовната история отново продължава. И така отново и отново, но до кога? Кога ще дойде най-накрая щастливия край! А може и да няма такъв. Може филма да спре на някои тъжен момент, когато всичко рухне и никога вече да не продължи...

Днес отново се събудих с мисълта за теб. Днес отново реших да кажа КРАЙ на всичко тук, да учение, работа, родители и да се върна при теб! Днес може би ще се преборя със съвестта си, а ако не успея мак ще ти се обадя да те подсетя колко много ми липсваш и как силно те обичам!