Преди година и половина се запознах с едно момче. Аз му поисках телефона и аз го накарах да се срещне с мен .
Никога до преди това не ми се беше случвало , бях свикнала момчетата да искат да ме виждат , да ме търсят и да тичат след мен . Започнахме да излизаме . Аз се влюбих , в момента не мога да си представя живота без него . Но мисля , че той много добре знае колко много държа на него и го обичам , и нехае.
Продължавам аз да съм тази , която всеки път, когато си тръгвам да го питам "Кога ще се видим пак", той изглежда така , сякаш му е все едно дали ще ме види или не - и така вече 1 год и 5 месеца .
Това много ме мъчи , понякога се чувствам като натрапник, като нежелана , като не обичана .
Умирам от страх всеки път, когато го попитам, имам чувството че ще ми откаже( зная колко глупаво звучи , но наистина не мога без него ) .

И още , вече няколко пъти ми казва , че няма да се ожени за мен - той е на 26 години , живее сам в момента , но не ми е предложил да се преместя при него , вярно е , че поне 4-5 дни в седмицата съм у тях , но се чувствам като гост .

Моля ви дайте ми съвет, незная какво да правя.