Здравейте,

Попаднах тук не толкова случайно. Потърсих думичките “несподелена любов” и отворих първият линк от върнатите резултати. Това беше историята на Phоenix “Несподелена Любов”.

Разбрах, че не само аз страдам от горчивата болка на любовта. Реших да напиша тези редове за да поискам малко по-различни съвети от тези, които са писани на Phоenix... Или може би просто да намеря извинение за самия себе си пред тази толкова безизходна ситуация.

Не се запознахме в чата и не беше любов от пръв поглед. Преди година и 2 месеца Тя дойде да прави стаж във фирмата където работих (part-time).

Първата седмица взаимоотношенията ни бяха просто като колеги. След това се случиха поредица от събития, в които непрекъснато се оказвахме заедно... Заедно ходехме да обядваме, заедно се прибирахме, ходихме да играем тенис, да пием кафе.. бира и.н.

Така аз можах да опозная една част от прекрасната й душа. След това аз самият исках да бъдем заедно колкото се може повече, но печалната съдба не позволи това.

След като завърши практиката си веднага замина за друг град, да прави стаж в друга банка. А пък след това в края на септември миналата година замина да учи 1 година в Германия по една програма за обмен на студенти.

Седмица преди да замине в Германия, се виждаме доста често по различни обстоятелства. Ходехме си на гости, отивахме да обядваме заедно.. вечер излизахме.. Всичко това още повече разпали чувствата ми към нея.

Аз не можех да разбера какво точно Тя изпитва към мен. Но бях сигурен, че дори и да изпитва нещо няма да е толкова силно колкото аз към нея. Бях говорил за това с най-добрата й приятелка. Каза ми, че вероятно Тя повече ме възприема като нормален приятел и най-вероятно преди заминаването си не би искала да има някаква връзка. Това ме спря да й открия чувствата си.

Да на 27 септември замина за Германия. Продължихме да си говорим, но вече по нета. Аз непрекъснато мислех за нея. Не издържах и след месец в чата й открих, че я харесвам. Тя реагира много лошо към това. Каза, че не изпитва нищо интимно към мен. Обвини ме, че съм се възползвал от приятелството й. Както й да е, аз разбрах, че няма да стане нищо, реших да се примиря със ситуацията и да забравя за чувствата си към Нея в името на приятелството си.

Продължихме да общуваме в чата, но аз успях да потуля чувствата си. Бяхме просто нормални приятели. Тя дойде през март тази година за семестърната ваканция. Тогава се видяхме веднъж. Тя ме потърси. Отново бяхме приятели..

По-късно, 19 май, Тя отново дойде за една седмица. Видяхме се, и не знам как, аз отново започнах да изпитвам към нея тези красиви любовни чувства. Сякаш съм чакал да се видим и всичко да започне отново. Няколко месеца след като се дипломирах, веднага започнах докторантура в Испания.

Преди 14 дени и ходих на гости в Германия, а след това Тя ми беше дошла на гости. Споделих й отново чувствата си. Но те си останаха отново несподелени. Толкова красиви преживявания имахме двамата през последните 2 седмици. Не мога да разбера как е възможно да не изпитва нищо към мен. Поне Тя така ми каза.

Сподели ми, че съм й бил най-добрия приятел. Сподели ми, че осъзнава любовта ми и че може би човекът с когото би била заедно за напред би й дал много, много по-малко от това, което аз изпитвам към Нея и бих направил за Нея. Каза ми, че не желае да излиза с приятелите си.

Аз не мога да възприема това принципно ограничение за правилно. Вярвам че най-красивите връзки се пораждат между приятели. Вярвам и на Нея, че това й е принцип и че не го използва като оправдание.

Мисля си, че ако го нямаше това ограничение нещата щяха да бъдат по-красиви... Или може би се хващам за сламка като удавник :( Мечтая си! за красиво бъдеще в което с ме заедно. Много искам Тя да дойде тук при мен в Испания за докторантура. Мисля си, че когато е тук бихме прекарали повече време заедно и Тя да сподели любовта ми. Бих могъл с лекота да Й помогна да дойде тук, още един проблем – Тя не иска това горещо.

Иска да се върне обратно и да работи, да бъде с приятелките си от университета (не е от България). Не знам какво да правя. Дали да я убеждавам да дойде тук или не? Страхувам се, че дори когато Тя е тук нищо няма да се промени. И още по-ужасяващо нещо.. Как бих се чувствал ако моята любов остане несподелена и тя започне да излиза с някой, когато дойде тук (въпреки че тук няма потенциални ухажори). А не искам да позволя просто това да остане в миналото.

Тя е просто моето Идеално момиче и може би Истинската Любов, макар и несподелена. Много съм объркан.. много..

Бих се радвал ако ми пишете коментари за вашите съвети относно това какво да правя. Да я убеждавам ли да дойде тук или не? Да говоря ли си нея, макар и вече да не знам за какво точно да говоря? Съжалявам ако съм писал прекалено много. .