Истински истории
Rozali.com » Истински истории » @любов
Още мисля за нея
От: Анонимно, 18.09.2006
Здравейте,
Реших се и аз да напиша моята история и да помоля за съвет. Знам, че сайта се посещава от доста интелигентни дами и се надявам да получа съвети.
Та накратко самата история - запознах се с едно момиче в Интернет, допаднаха ми нейните писма и предполагам и на нея и е било приятно да си пишем и започна доста дълга кореспонденция.
После дълги "разговори" в ICQ, постепенно започнах да осъзнавам, че ми липсва общуването с нея, дори и ако не сме си писали два дена. Да, допадна ми като характер и като визия. Писмата и бяха много мили. С много хора съм общувал в нета, но спокойно мога да кажа, че никой не ми е допадал толкова. С никой не съм говорил толкова открито и честно, имах и доверие. Беше страхотно, някак си усещах, че тя мисли за мен... може и да греша, но се държеше много мило с мен. А аз така се привързах, че постоянно мислите ми са за нея, прогонваха съня... но беше страхотно!
Не съм вярвал, че е възможно... за мен беше по-истинско от "истинското" влюбване.
Така... но след няколко месеца се видяхме и всичко беше до там, явно не и допаднах, не знам. Може би и вълнението от тази среща беше прекалено голямо и се държах неадекватно, не знам.
Усетих, че я загубих, въпреки че никога не съм я имал, но я чувствах много близка. Грешно използвам минало време, и сега я чувствам така. Но тя вече е със собствения си живот, почти не говорим, просто не и като приятели, а като познати - "здравей, как си - добре, а ти?".
Не мога да я забравя и това е. Опитвам се да не ми личи в разговорите, но аз си знам какво ми е след разговор с нея. Не искам да я загубя дори и като приятел, но ми е ужасно трудно!
Тя сега е щастлива... заслужава го наистина, явно не съм бил човека за нея, намерила е половинката си, но страдам много и не мога да я забравя. А минаха месеци, от както се видяхме и ми каза "само приятели".
Как да постъпя без да я загубя, не знам, мислите ми са все при нея. Пазя си толкова мили нейни писма, дори и на телефона, често ги чета. Никога не съм получавал и писал такива. Не съм познавал човек като нея.
Как да започна да гледам на нея само като на приятел, как.... като чувствата ми към нея явно са по-силни дори и отколкото аз самия предполагах.
Това е накратко, благодаря за вниманието.
Реших се и аз да напиша моята история и да помоля за съвет. Знам, че сайта се посещава от доста интелигентни дами и се надявам да получа съвети.
Та накратко самата история - запознах се с едно момиче в Интернет, допаднаха ми нейните писма и предполагам и на нея и е било приятно да си пишем и започна доста дълга кореспонденция.
После дълги "разговори" в ICQ, постепенно започнах да осъзнавам, че ми липсва общуването с нея, дори и ако не сме си писали два дена. Да, допадна ми като характер и като визия. Писмата и бяха много мили. С много хора съм общувал в нета, но спокойно мога да кажа, че никой не ми е допадал толкова. С никой не съм говорил толкова открито и честно, имах и доверие. Беше страхотно, някак си усещах, че тя мисли за мен... може и да греша, но се държеше много мило с мен. А аз така се привързах, че постоянно мислите ми са за нея, прогонваха съня... но беше страхотно!
Не съм вярвал, че е възможно... за мен беше по-истинско от "истинското" влюбване.
Така... но след няколко месеца се видяхме и всичко беше до там, явно не и допаднах, не знам. Може би и вълнението от тази среща беше прекалено голямо и се държах неадекватно, не знам.
Усетих, че я загубих, въпреки че никога не съм я имал, но я чувствах много близка. Грешно използвам минало време, и сега я чувствам така. Но тя вече е със собствения си живот, почти не говорим, просто не и като приятели, а като познати - "здравей, как си - добре, а ти?".
Не мога да я забравя и това е. Опитвам се да не ми личи в разговорите, но аз си знам какво ми е след разговор с нея. Не искам да я загубя дори и като приятел, но ми е ужасно трудно!
Тя сега е щастлива... заслужава го наистина, явно не съм бил човека за нея, намерила е половинката си, но страдам много и не мога да я забравя. А минаха месеци, от както се видяхме и ми каза "само приятели".
Как да постъпя без да я загубя, не знам, мислите ми са все при нея. Пазя си толкова мили нейни писма, дори и на телефона, често ги чета. Никога не съм получавал и писал такива. Не съм познавал човек като нея.
Как да започна да гледам на нея само като на приятел, как.... като чувствата ми към нея явно са по-силни дори и отколкото аз самия предполагах.
Това е накратко, благодаря за вниманието.
