Здравейте приятели,

Виждам че много хора се оплакват от интернет връзките си и се разочароват. Все пак интернет чатовете са просто още един начин за запознанство. И хората, които влизат там са същите тези, които ще срещнем на улицата, в кафето, на работа, в училище...

Нека да споделя моята интернет история, все пак има и приказки с хубав край и понякога най-неочаквано ти се случва нещо хубаво.

Ами преди 3,5 години живеех си аз спокойно в София с родителите си. Имах прекрасна работа (харесваше ми и беше добре платена). Тогава бях на 33 години. Нямах приятел, не съм омайвана, бях безкрайно разочарована от мъжете след глупави краткотрайни връзки.

Отегчена от постоянното натрапване на обществото, че съм престаряла, няма кой да ме вземе, че нормалното е да бъдеш отдавна омъжена и поне с 1 дете вече.

Стигна се до там, че по едно време бяха почнали да се надпреварват роднини и познати да ме запознават на сила с какви ли не екземпляри изровени от не знам къде;-))

И точно тогава си сложих интернет в къщи и започнах да си чатя с хора от целия свят. Адски се забавлявах, намерих си невероятни приятели в чата, споделяхме си, смеехме се от сърце, пращахме си подаръци за рождените дни, ставах по сред нощ за да си говоря с хора от другия край на света (Австралия, Китай, Нова Зеландия, т.н.), просто хора, които със сигурност никога няма да срещна на живо.

Не съм се разочаровала от никого, защото ги приемах само приятелски, според мен си личи веднага кой човек е фалшив.

И ето че една вечер попаднах на един мъж, разведен след труден 8 годишен брак. Той се чувстваше свободен и щастлив в този момент. Така и не разбрах как започнахме да си говорим денонощно.

След няколко месеца той дойде в България - видях човека, който съм чакала толкова време. И от този момент последва една година на непрекъснато пътуване - той идваше, аз ходех до там (Европа), една невероятна любов, която промени живота и на двама ни.

А, и говорехме на английски, защото аз не говорех езика му. И така след година и нещо връзка от разстояние и много похарчени пари за самолетни билети, решихме да заживеем заедно.

И вече 2 години живея с него, вярвайте ми, не ме е разочаровал, помогна ми да науча езика, беше с мен буквално навсякъде в началото, докато свикна с новия ми живот, и продължава да ме подкрепя и помага, въпреки, че вече говоря езика, имам добра работа.

Също така е влюбен в България и си ходим винаги, когато можем. В момента подготвяме сватбата ни. Вярвайте ми, аз съм наистина много щастлива с него.

И още нещо, което искам да ви споделя: приятелки ме питат понякога "Той помага ли ти в къщи?" и отговорът ми е "Не, не ми помага, разделяме си всяка една работа, било то домакинска или не. Всичко прави заедно, няма женска и мъжка работа."

Не се срамуваме да кажем на всякъде, че сме се запознали по интернет. Този род запознанства отдавна не са само за грозни, не успели и депресирани хора, просто е още едно място, където можем да срещнем любовта. Заслужава си да промениш живота си в името на любовта.

С най-сърдечни поздрави на всички читатели на прекрасното списание Розали.

Кони