Здравейте,

Ето моята история, тя не е по различна от многото, които са публикувани тук ,но ако не кажа на някого направо сърцето ми ще се пръсне.

Аз съм на 27г омъжена с прекрасна дъщеря. Една вечер бях влязла в чата и чаках племенницата да се включи и изведнъж се появи Той. Привлече вниманието ми по някак си различен начин.

Докато говорихме го почувствах толкова близък, че имах чувството, че го познавам много отдавна и след 5 часа разговор, когато си казвахме лека нощ той ми поиска телефона и аз му го дадох .(това е толкова нетипично за мен за 3-4г откакто имам нет съм говорила със доста хора и никога не съм го правила нито съм ходила на срещи) и така нашата приказка започна.

Дълги разговори през деня вечер до късно в чата. Постоянно общувахме. После срещата най-невероятната, която може да си представи човек. След нея съм 100% сигурна, че той е моята половинка тази за която разказват в стиховете-наистина я има.

След като се разделихме разговорите продължиха до вчера.

Погледнах дъщеря си и си помислих, че не мога да и причиня това, та баща и е добър човек и аз не мога да я лиша от него.

Плаках много, събрах всичката смелост на която съм способна и му изпратих и-меил в който му казвам край, защото съм сигурна, че ако има втора среща нещата ще излязат от контрол и много хора ще страдат, а любов не се гради за сметка на много разбити сърца.

Постъпих правилно, но повярвайте адски много боли. Постоянно очите ми са пълни със сълзи. И все пак не съжалявам, защото разбрах, че любовта съществува !