Влюбен сам в едно момче от 3 месеца.
Когато се запознахме разбрах,че е от типа момчета,които харесват всички жени или така наречените"женкари"Той успя да ми завърти главата с мили,но фалшиви думи и аз хлътнах до уши!
Не знам какво да правя! Всички ме съветват да го забравя,казват ми,че не ме заслужава,но аз не мога да спра да мисля за него!
Това ме подлудява! Но любовта ми не спира до тук!
Той успя да ме вдъхнови да напиша стихотворение,което му посветих!

Когато любимият си тръгне,

и не го интересуваш вече ти,

когато любовта я няма

в сърцето ти боли!

То плаче и се моли,копнее за преди

когато заедно сте вие

и от учите ви радост струи!

Ти в спомени се луташ,

а в душата ти вали,

и си мислиш нощем тайна:

"нима е невъзможно да обичаш без

да те боли?!"

Ще се побъркам!
Постоянно мисля,че живота без него няма смисъл и не мога без него!Най-лошото е,че все още се надявам нещо да се получи между нас!
Глупачка сам,нали...