Здравейте,

Много пъти съм чела вашите истории и последното, което съм си мислела,е, че и аз самата ще пиша. Ето я и моята история.

Преди време се запознах в icq-то с едно момче. Оказа се, че сме от един град. Честно казано с нищо не ме впечатли, дори напротив, изключително много ме дразнеше начинът му на писане и изразяване.

Последното нещо, което исках е да се видим. В крайна сметка след повече от половин година, през която си чатехме доста рядко, ме покани на среща(при това без да ме е виждал и на снимка).

Изпратих му снимка и се разбрахме къде да се видим. За моя най-голяма изненада срещата мина чудесно-той се оказа много забавен и приказлив и нямаше нищо общо със сухаря, който очаквах.

Следващата изненада беше, когато ме покани на 2 среща. Отказах му, а след това още веднъж и още веднъж.

Шокира ме неговата упоритост, но реших, че няма нищо лошо да се видим отново, мина още по-добре. И така започнахме да излизаме всяка вечер.

Накрая му поставих въпросът, който ме тормозеше, а именно накъде сме тръгнали. Той съвсем спокойно ми обясни, че ме харесва и иска да опитаме дали ще се получи нещо по-сериозно, усещал как се опитвам да се измъкна и затова толкова настоявал.

Всичко това стана в рамките на една седмица. Запознах се с приятелите му(не знам дали съм права, но той май много държеше да се запозная с тях)-те са чудесни, държаха се много добре с мен.

Научих историята на живота му и успяхме да проведем няколко много важни разговора.

Когато съм с него, се чувствам прекрасно. Щастлива съм всеки път щом го видя и чакам с нетърпение да се обади, въпреки всичко не съм сигурна какво изпитвам.

Не искам да го нараня. Освен това не че ми е давал повод да го мисля, но понякога имам усещането, че е с мен поради липса на по-добро.

Той може да предложи много и то на всяка. Защо го предлага на мен?

За мен нещата се развиват прекалено бързо. Имам чувството, че ме притиска и става прекалено сериозен. Знам, че може би изглежда глупаво( и противоречиво), но не вярвам да се е влюбил в мен от първата ни среща и да знае, че нещата между нас ще се развият в положителна насока, за да настоява толкова за сериозна връзка.

Той не ни остави време да се опознаем и да решим какво искаме. Не знам защо ви пиша това-не е болка за умиране. Не знам дали някой ще ме разбере(дори съм убедена, че повечето ще ме сметнат за луда).

Просто съм объркана и исках да го споделя. Не съм сигурна дали трябва да сме заедно или е прекалено рано да взимам толкова радикални решения и то без да съм говорила с него.