Истински истории
Rozali.com » Истински истории » @любов
Виртуалните връзки-реалност или фантазии?
От: Сладур, 18.10.2006
Здравейте приятели!
Един ден съвсем случайно попаднах на този сайт. Много ме впечатлиха вашите истории и реших и аз да споделя нещичко с вас.
С моя мъж сме заедно вече 6 години, а от 5 месеца сме семейство. Аз съм на 26 год, а той-на 29.
Както повечето дами тук и аз имам проблем с верността на моя съпруг. Накратко:
Един ден се прибрах от работа и седнах пред компютъра -наложи се съпруга ми да излезе- и както си проверявах пощата се включи една стара приятелка -с нея се познаваме отдавна и мислех, че ми е приятелка, но уви.
Та въпросната жена е в чужбина. Това нейно включване -ни в клин ни в ръкав -ми направи впечатление и събуди моето любопитство-без да мисля много реших да проверя какво са си писали с мажа ми.
Направо останах неподвижна като прочетох. Имахме и камера -можете да си представите какво пишеше!да го изкарам ли.
Като се прибра моя съпруг поисках веднага обяснение от него, попитах го какво да извади, а той каза, че забравил за какво става въпрос.
Как може на всичкото отгоре да ме гледа в очите и да ме лъже. На другия ден намерих и други такива писания, но в пълен вариант. Не му казах ,че съм ги видяла.
Мислеше, че всичко е отминало След време тази приятелка си дойде в БГ и той поиска да излезем заедно-отказах му. Той естествено ми се разсърди беше толкова груб, че се принудих да му покажа всичко което съм прочела, - изпоти се целия.
Този път нямаше накъде да бяга, всичко беше написано черно на бяло, не можеше да отрича! Просто мълчеше!Поисках му обяснение защо постъпва така а той -знаете ли какво ми каза -че тя му е правила толкова много услуги!
Вярно така е, но този ли е начина за благодарности! Съжалявал бил! А помисли ли си как се чувствам аз! Никога няма да забравя тази случка! И по лошото което е че няма да спра да го подозирам винаги когато седне на компютъра, макар че вече нямаме камера.
Казва, че много ме обича, знам така е и аз го обичам много, но трябваше ли да се случва това! Защо го е допуснал! Никога няма да разбера!
Дано не съм ви отегчила с моята история, но просто няма с кой да я споделя!А сега малко ми олекна! Кажете ми правилно ли съм постъпила!
Един ден съвсем случайно попаднах на този сайт. Много ме впечатлиха вашите истории и реших и аз да споделя нещичко с вас.
С моя мъж сме заедно вече 6 години, а от 5 месеца сме семейство. Аз съм на 26 год, а той-на 29.
Както повечето дами тук и аз имам проблем с верността на моя съпруг. Накратко:
Един ден се прибрах от работа и седнах пред компютъра -наложи се съпруга ми да излезе- и както си проверявах пощата се включи една стара приятелка -с нея се познаваме отдавна и мислех, че ми е приятелка, но уви.
Та въпросната жена е в чужбина. Това нейно включване -ни в клин ни в ръкав -ми направи впечатление и събуди моето любопитство-без да мисля много реших да проверя какво са си писали с мажа ми.
Направо останах неподвижна като прочетох. Имахме и камера -можете да си представите какво пишеше!да го изкарам ли.
Като се прибра моя съпруг поисках веднага обяснение от него, попитах го какво да извади, а той каза, че забравил за какво става въпрос.
Как може на всичкото отгоре да ме гледа в очите и да ме лъже. На другия ден намерих и други такива писания, но в пълен вариант. Не му казах ,че съм ги видяла.
Мислеше, че всичко е отминало След време тази приятелка си дойде в БГ и той поиска да излезем заедно-отказах му. Той естествено ми се разсърди беше толкова груб, че се принудих да му покажа всичко което съм прочела, - изпоти се целия.
Този път нямаше накъде да бяга, всичко беше написано черно на бяло, не можеше да отрича! Просто мълчеше!Поисках му обяснение защо постъпва така а той -знаете ли какво ми каза -че тя му е правила толкова много услуги!
Вярно така е, но този ли е начина за благодарности! Съжалявал бил! А помисли ли си как се чувствам аз! Никога няма да забравя тази случка! И по лошото което е че няма да спра да го подозирам винаги когато седне на компютъра, макар че вече нямаме камера.
Казва, че много ме обича, знам така е и аз го обичам много, но трябваше ли да се случва това! Защо го е допуснал! Никога няма да разбера!
Дано не съм ви отегчила с моята история, но просто няма с кой да я споделя!А сега малко ми олекна! Кажете ми правилно ли съм постъпила!
