Здравейте,

Чета историите тук, и в почти всяка става дума за любов започнала при запознанство по интернет. Ето я и моята история.

Аз съм момиче на 18 години, живея в малак град и живота тук не е особено забавен. Запознах се с мъж по чата отначало всичко беше чисто приятелство, а и аз нямах никакви по сериозни намерения.

Той ми споделяше много неща от личния му живот, най-съкровените му желания и трепети. Всичко вървеше добре, докато в един прекрасен ден той реши, че ме обича. Каза ми, че аз сам човека за него, който за всичко може да го разбере и искаше нещата да станат сериозни.

Отначало приех всичко като шега, защото аз самата никога не съм вярвала в виртуалната любов, за мен това беше просто илюзия. Той живее в друг град, далеч от мене.

И така ден след ден, след всичките неща които той ми говореше, реших че и аз го обичам, но разбира се всичко бе заблуда, но все още не го знаех.

Изминаха 3 месеца, и след много бройни обещания да дойде да ме види, реших аз да отида.

Отидох, и той стана съвсем различен човек, сякаш всичко което ми бе говорил е било лъжа. Дори не пожела да се види с мен. Питах се защо?

И сега мисля, че мога да отговоря на въпроса ми. Причината е следната - той ме е мислил за поредна глупачка в чата. Може би е било така сега се замислям и виждам, че съм сгрешила, защото виртуално хората са едни, а на живо съвсем други. Когато той не поиска да се види с мене ми каза че нищо няма да се получи, защото сме далече един от друг. Мисля, че го бе казал прекалено късно.

Психоаналитичното ми обяснение е, че просто съм имала нужда в онзи момент някои да ми казва, че ме обича и затова съм позволила да се случи всичко това.

Изминаха месеци от случилото се, и вече мисля на това за някаква шега, която сама съм направила на себе си. Може би лоша шега, но все пак просто шега...