Най-прекрасните неща се случват спонтанно. Никога не съм си мислила, че мога да се влюбя точно сега...в друг. Никога не съм си мислила, че мога да се влюбя по този начин. Въпреки това чакам с нетърпение да падне нощта. Тогава той е мой и аз съм негова. Часовете отлитат толкова бързо в приятни разговори. Виждам го на екрана и искам да протегна ръка да го докосна...

Звучи абсурдно, нали? Самата аз се присмивах на хората, които се влюбваха в някой по интернет без дори да са го срещали. Сега се смея сама на себе си. Не мога да си го обясня. Всичко стана толкова случайно. Макар че аз не вярвам в случайности-всичко в живота ни се случва с точно определена цел. И все пак-никога не съм използвала интернет като средство за запознанства.

Един ден със съквартирантката ми просто решихме да се пошегуваме. Потърсихме на случаен принцип някой. Явно в този момент съдбата е решила да се пошегува за моя сметка-от приблизително 7 000 000 абонати попаднахме точно на него. Сякаш образът на мечтания мъж се проектира от съзнанието ми на екрана на компютъра, когато включи камерата. Отначало бях силно впечатлена от външния му вид.

След това започнах да го опознавам като човек и не усетих как започна да обсебва съзнанието ми. През деня много често мисля за него. Вечер нямам търпение да се върне от работа и да го видя. Липсва ми през вечерите, когато не сме заедно. Липсва ми през уикендите. Вярвам, че той изпитва същите чувства. Не само вярвам, ами знам, че е така-не веднъж сме споделяли кой какво чувства.

Много беше странно в началото, защото подобни чувства бяха нови и за двама ни. Много искам да го видя,да го докосна... Говорили сме много пъти за това да се срещнем. И знам, че ако продължаваме така ще се срещнем.

Има един проблем обаче, които спира мен, а възпира и него да дойде по-скоро. Аз имам приятел-заедно сме повече от 2 години. Много го обичам (или обичах) , но просто нещо липсва. Знам,че той няма да е мъжа на живота ми. Знам, че рано или късно ще поемем по различни пътища. И въпреки това е глупаво, че съдбата ми го показа по този абсурден начин.

И преди да срещна това момче в интернет ми е минавало през ума, че не искам да съм с приятеля си за цял живот,че колкото и да е прекрасен той не е моята истинска вечна половинка на земята. Но накрая все си казвах човек никога не може да е сигурен, ще поживеем-ще видим.

Сега вече знам със сигурност, че раздялата ни е въпрос на време. Почти не мисля за него през деня. Колкото и да е абсурдно и смешно-това е положението. Не търся одобрение или съвет какво да правя сякаш съм изпаднала в безизходица.Колкото и да мисля- знам,че нещата ще се подредят с времето от самосебе си по най-правилния възможен начин.

Просто исках да споделя защото пак повтарям за пореден път-цялата ситуация ми се вижда смешна, какво става ако споделя на приятелите ми как се чувствам.