Истински истории
Rozali.com » Истински истории » @любов
Винаги единият е губещ, а другия печели
От: Анонимно, 25.01.2007
Здравейте, пише ви едно 29 год момиче.
Много пъти съм чела всички истински истории тук, написани от хора които са преживели много неща в живота и най-вече в любовта.
Много пъти съм се чудила дали да напиша това, което и аз преживях, и то съвсем на скоро.С една дума това, което на мен се случи, се е случвало на много момичета, няма съмнение. Но не знам защо винаги съм мислила, че на мен това не може да се случи. Все пак винаги съм била страшна моралистка по отношение на мъжете. И така..., както винаги моята история започва тук в irc, явно хората са прави като казват, че тук има много лъжи и нищо не е така както изглежда. И все пак знам, че има и хора които си струва да се познават и то точно в irc.
Няма значене, че аз се опарих и страшно съжалявам, че изобщо се запознах с този човек. Нека да разкажа сега това, което се случи. Може би някой ще ме упрекнат, но все пак аз не знаех истината, не знаех, че някой е способен да говори неща които не са истина. Явно има още много неща да уча в живота, жалко за това, че уж казваха, че съм умна, с високо IQ и каква полза от това след като се поддадох на една лъжа.
Историята започва с случен разговор в irc прословутите чатове. Съвсем случайно заговорих един ник, до този момент това за мен беше само един ник и нищо повече. Разговора вървеше много добре, сякаш познавах този човек от години, за него беше същото или поне аз така си мислех. Всичко това продължи няколко месеца, разговори и пак разговори и нищо друго. За мен това беше нормално, аз обичам да пиша с хора и ми доставя удоволствие от това да дам съвет ако някой има нужда от това. Но ето, че сега аз попаднах в това положение, че да не знам как да се справя с болката, която е в сърцето ми. И така..продължихме да си пишем с този човек.
Всичко беше наред до като той не започна да ми говори неща които по принцип се казват само ако наистина обичаш един човек. Не знам може би за него това е било така, може би така го е усещал.Но...както винаги има едно НО...защото този същия човек за който говоря, се оказа женен, а на мен казваше, че ме обича, дори ми определи среща за да се видим, естествено аз не отидох, знаех, че и той няма да е там, и то само защото знаех, някак си го усещах със сърцето си, че има нещо гнило.
И така една прекрасна сутрин ми се включва и ми казва, че бил стигнал много далече, защото просто пропуснал да ми каже, че е женен и има 6 год син. Дословно цитирам!
Моите думи бяха:'Ти си един пълен боклук, направи си труда да не ме търсиш и да си смениш ника, за да не се засичаме!” Разбира се той искаше да говорим, и искаше да му дам тази възможност. Дадох я! Говорихме! То бяха извинения, съжаления, но това достатъчно ли е да изкупиш една вина, за това, че ми отне това което имах преди, това което бях преди.Винаги съм била весела и приятна или поне така казват другите. А той имаше наглостта да ми каже, че искал да сме приятели, че бил толкова привързан към мен, че не можел да понесе мисълта да ме загуби. Именно според неговите думи това била и причината да не ми каже за семейното си положение.Както винаги съм падала и ставала, но сега е различно, различното е, че аз самата допуснах да се влюбя. Затова сега това боли много.
В случая аз не търся толкова съвет, а колкото ми се искаше да споделя с вас тази история, защото тежи и боли, а не мога да разкажа това на приятели.Те разбира се ще ме обвинят, че защо изобщо съм се увлякла по човек в чата. Надявам се да не съм Ви отегчила с това, което не се случва на мен за първи път. Но исках да го споделя и да кажа на всички, които обичат да чатят, да се научат да четът между редовете, защото ако аз бях чела по-внимателно може би щях да си спестя цялата тази болка, която е в мен и, която не знам как да спра.
Може би на мен не ми е писано да бъда щастлива и да срещна подходящия човек в живота, на който да вярвам и да обичам. Но все пак както казват хората:”Надеждата умира последна”. Аз не съм я загубила но... и не вярвам вече в любовта, за мен тя е само една изгода за единия от двамата. Винаги единият е губещ, а другия печели.
Благодаря!
Надявам се все пак да ми дадете съвет, винаги съм била отворена за хората.
Много пъти съм чела всички истински истории тук, написани от хора които са преживели много неща в живота и най-вече в любовта.
Много пъти съм се чудила дали да напиша това, което и аз преживях, и то съвсем на скоро.С една дума това, което на мен се случи, се е случвало на много момичета, няма съмнение. Но не знам защо винаги съм мислила, че на мен това не може да се случи. Все пак винаги съм била страшна моралистка по отношение на мъжете. И така..., както винаги моята история започва тук в irc, явно хората са прави като казват, че тук има много лъжи и нищо не е така както изглежда. И все пак знам, че има и хора които си струва да се познават и то точно в irc.
Няма значене, че аз се опарих и страшно съжалявам, че изобщо се запознах с този човек. Нека да разкажа сега това, което се случи. Може би някой ще ме упрекнат, но все пак аз не знаех истината, не знаех, че някой е способен да говори неща които не са истина. Явно има още много неща да уча в живота, жалко за това, че уж казваха, че съм умна, с високо IQ и каква полза от това след като се поддадох на една лъжа.
Историята започва с случен разговор в irc прословутите чатове. Съвсем случайно заговорих един ник, до този момент това за мен беше само един ник и нищо повече. Разговора вървеше много добре, сякаш познавах този човек от години, за него беше същото или поне аз така си мислех. Всичко това продължи няколко месеца, разговори и пак разговори и нищо друго. За мен това беше нормално, аз обичам да пиша с хора и ми доставя удоволствие от това да дам съвет ако някой има нужда от това. Но ето, че сега аз попаднах в това положение, че да не знам как да се справя с болката, която е в сърцето ми. И така..продължихме да си пишем с този човек.
Всичко беше наред до като той не започна да ми говори неща които по принцип се казват само ако наистина обичаш един човек. Не знам може би за него това е било така, може би така го е усещал.Но...както винаги има едно НО...защото този същия човек за който говоря, се оказа женен, а на мен казваше, че ме обича, дори ми определи среща за да се видим, естествено аз не отидох, знаех, че и той няма да е там, и то само защото знаех, някак си го усещах със сърцето си, че има нещо гнило.
И така една прекрасна сутрин ми се включва и ми казва, че бил стигнал много далече, защото просто пропуснал да ми каже, че е женен и има 6 год син. Дословно цитирам!
Моите думи бяха:'Ти си един пълен боклук, направи си труда да не ме търсиш и да си смениш ника, за да не се засичаме!” Разбира се той искаше да говорим, и искаше да му дам тази възможност. Дадох я! Говорихме! То бяха извинения, съжаления, но това достатъчно ли е да изкупиш една вина, за това, че ми отне това което имах преди, това което бях преди.Винаги съм била весела и приятна или поне така казват другите. А той имаше наглостта да ми каже, че искал да сме приятели, че бил толкова привързан към мен, че не можел да понесе мисълта да ме загуби. Именно според неговите думи това била и причината да не ми каже за семейното си положение.Както винаги съм падала и ставала, но сега е различно, различното е, че аз самата допуснах да се влюбя. Затова сега това боли много.
В случая аз не търся толкова съвет, а колкото ми се искаше да споделя с вас тази история, защото тежи и боли, а не мога да разкажа това на приятели.Те разбира се ще ме обвинят, че защо изобщо съм се увлякла по човек в чата. Надявам се да не съм Ви отегчила с това, което не се случва на мен за първи път. Но исках да го споделя и да кажа на всички, които обичат да чатят, да се научат да четът между редовете, защото ако аз бях чела по-внимателно може би щях да си спестя цялата тази болка, която е в мен и, която не знам как да спра.
Може би на мен не ми е писано да бъда щастлива и да срещна подходящия човек в живота, на който да вярвам и да обичам. Но все пак както казват хората:”Надеждата умира последна”. Аз не съм я загубила но... и не вярвам вече в любовта, за мен тя е само една изгода за единия от двамата. Винаги единият е губещ, а другия печели.
Благодаря!
Надявам се все пак да ми дадете съвет, винаги съм била отворена за хората.
